ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Свидетели сме на събития, които категорично променят статуквото, наложено в света през последните 25 години. Съединените щати вече не са онзи неоспорим икономически, военен и културен хегемон, както ги възприемахме след края на Студената война. Държави като Китай и Русия все по-открито заявяват претенциите си да бъдат равностойни играчи на световната сцена, а не просто да се борят за приза поддържаща роля.
Пред очите ни действително се извършват глобални промени и е изключително важно как българският политически елит ще реагира на тях. Дали нашите политици ще действат интелигентно, разсъждавайки върху това, което ще се случва през следващите десетилетия, или, както често е ставало, ще се ограничат до настоящия момент, опитвайки се да угодят на моментната свръхсила.
Като слушам изявленията на управляващите, оставам с впечатлението, че те са избрали втория вариант. За съжаление. Във всяко едно тяхно изказване личи неистовото желание да не бъде разсърден големия американски брат. Нашите управляващи говорят и действат така, че да бъдат задължително похвалени за евро-атлантическата си ориентация, да получат мечтаното одобрително кимване от Вашингтон и Брюксел. А когато някой възрази срещу подобно сервилно поведение, те вадят "железния" аргумент: "Ами че какво друго да направим? Ние сме членове на ЕС и НАТО, не можем да се държим по друг начин." Разбира се, нищо желязно няма в този аргумент. Той е кух, та дрънка. Ето ви пример. Чехия също е член и на НАТО и на Европейския съюз, при това отпреди нас. Но независимо от членството, чешките депутати гласуваха преди дни срещу налагането на санкции срещу Русия. Сигурен съм, че сега никой няма да тръгне да гони Чехия нито от НАТО, нито от Европейския съюз. Просто представителите на чешкия политически елит показаха, че мислят със собствените си глави, а не с евро-атлантически клишета. Нашите водещи политици показват тъкмо обратното. За жалост.
Когато управляващите ни убеждават, че най-правилното и най-логичното поведение е да подкрепяме силния на деня, аз се сещам за разни исторически събития, които показват, че подобен тип действия са ни носели само нещастия. Когато избухва Първата световна война, изглежда съвсем логично България да се включи на страната на Централните сили. Просто защото Германия обещава много повече, отколкото Великобритания. И понеже тогавашния политически елит действа "правилно и логично" се докарваме до национална катастрофа. В навечерието на Втората световна война ситуацията обидно се повтаря. Тогава също изглежда логично да застанем на страната на Германия. Тя също е победена страна, също иска реванш и, най-важното, обещава да ни помогне за реализиране на националния идеал. Тогавашният политически елит "съвсем логично" избира Германия за съюзник и в тоталната си недалновидност дори обявява война на Великобритания и на Съединените щати. Вярно, символична война обявяваме, но по-сетнешните англо-американски бомбардировки, както и жертвите, които причиняват, са съвсем реални.
Тези два примера са показателни за неспособността на българската политически класа да гледа отвъд моментното злободневие. Да, и преди Първата и преди Втората световна война Германия е изглеждала най-силната държава, едва ли не обречена да спечели. Само че е било необходимо едно малко мисловно усилие, за да се види, че няма как една държава, колкото и могъща да изглежда в някакъв момент, да установи трайно световно господство. И че в никакъв случай не е хубаво да се обръзваш с нея на сто процента. Ако има някакво приемственост между иначе толкова различните партии, които са управлявали България през десетилетията, тя е тъкмо в това - да не полагат особени мисловни усилия, да се движат по течението, да изпълняват безпрекословно желанията на моментия господар и да не си дават сметка, че геополитическата конюктура се променя, понякога изключитено бързо. И за още нещо не си дават сметка българските политици. Че е по-добре да се ръководиш от справедливостта и от истината, а не от желанието да получиш поредната похвала от поредната суперсила.
От предаването "Деструкция" по БНР.
