ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Външният министър Сергей Лавров, коментирайки възможното признаване на самопровъзгласилите се народни републики Донецка и Луганска, посочи необходимостта да се принуди Киев да спазва Минските споразумения.
В хода на нарастваща конфронтация със Запада Русия даде да се разбере още преди срещата Блинкън-Лавров, че може официално да признае откъсналите се от Украйна през 2014 г. руски етнически анклави около градовете Донецк и Луганск, които обявиха собствено държавно управление.
„Въпросът за признаването трябва да се разглежда в контекста на нашата твърда линия да принудим Запада да застави Киев да спазва споразуменията от Минск. Тогава всичко ще бъде наред, както е предвидено в този документ, между другото, одобрен от Съвета за сигурност на ООН", каза Лавров в интервю за радиостанциите "Спутник", "Ехо Москвы", "Говорит Москва" и "Комсомолская правда", предаде РИА Новости, цитирана от pan.bg.
Освен това министърът на външните работи предложи да се осигурят обезщетения на сънародниците, които искат да се върнат в родината си.
„Сънародници, които искат да се върнат в родината си... Тук има такава прелюдия: например вярвам, че е в наш интерес... в интересите на всички страни от ОНД всички граждани на новите независими държави да останат там, където са родени, където са се установили. Разбира се, това изисква премахване на всяка форма на дискриминация и в идеалния случай бих предпочел руснаците да живеят спокойно и да просперират в Казахстан и във всички други републики от бившия Съветски съюз. Е, за тези, които искат да се преместят, разбира се, трябва да им се осигурят максимално благоприятни условия за това“, каза той.
По-рано министърът на отбраната на Украйна Алексей Резников заяви, че признаването от страна на Русия на независимостта на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР би означавало оттегляне на Москва от Минските споразумения.
На 19 януари депутати от Комунистическата партия на Руската федерация, оглавявани от нейния лидер Генадий Зюганов, внесоха в Държавната дума проект на апел на камарата до руския президент Владимир Путин за необходимостта от признаване на самопровъзгласилите се републики в Донбас - Донецка и Луганска народни републики.
През 2014 година войната по всички фронтове в Донбас беше прекратена с подписаното в Минск споразумение за спиране на огъня. Но това споразумение бързо беше нарушено.
Започна позиционна война, която се води и до днес. В началото на 2015 година сепаратистите преминаха в настъпление. Киев отново обвини Русия, че праща военни сили без опознавателни знаци, а Москва отново отхвърли обвинението.
Украинските сили изгубиха една важна стратегическа позиция, след което се стигна до споразумението „Минск-2“, подписано отново с посредничеството на Франция и Германия. То важи и до днес като най-важен документ за прекратяване на конфликта, но нито една от неговите точки не е изпълнена изцяло. За което воюващите страни се обвиняват една друга.
Пробив за последен път можеше да се постигне праз лятото и есента на 2019 г., когато двете страни се уговориха да оттеглят войските си от няколко участъка от фронта. Но оттам насетне повече срещи в „нормандийския формат“ така и не се проведоха.
Русия отказва преки контакти с украинския президент Володимир Зеленски, защото го обвинява в неизпълнение на „Минск-2“.
През 2021 г. Русия на два пъти струпа войски по границата с Украйна, а през декември президентът Владимир Путин за пръв път ултимативно заяви на САЩ и НАТО, че Украйна и други постсъветски държави не могат да влизат в НАТО и не бива да получават военна помощ. Алиансът отхвърли това настояване на Путин.
