ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В началото на лятото написах в тази рубрика първия си коментар „Десен марш“, перефразирайки Маяковски.Ето два кратки цитата: „Около протестите витаят разнообразни съобщения, слухове и умозаключения, които водят до един много неочакван извод.
Вместо настъплението на левицата, тръгнало от Европа и обхванало и България, „революцията на разума“, която аз бих нарекъл по-скоро „революцията на жълтите павета“, разкрива един поход на десницата, който пък бих нарекъл „десен марш“. Прилича на сън в лятна нощ, но е почти осезаем.
Няколко поредни съобщения прозвучаха като удари на тъпан, известяващ марша на идващи стройни редици. Десни! Десни! Десни!“ „И тук идва ред на най-трудния за проверка слух. Борисов е предложил на създателите на новата дясна партия да управляват заедно след извънредните избори, като той е готов да отстъпи премиерския пост на по-приемливо за общественото мнение лице като кметицата Фандъкова или еврокомисаря Кристалина. И тъй като на интелектуално-финансовия кръг, който се кани да възроди автентичната десница, не му достигат гласоподаватели и структури, се е изкушил да управлява с помощта на провалилия се Борисов. Ако това е истина, всичките тези съобщения, факти и слухове се навързват в стройна редица. Десен марш… Десни, десни!“
Това беше в началото на лятото. По средата на лятото написах коментара „Власт и протестиращи почиват, задкулисието - не.“ Ето продължението на темата за възраждането на десницата: „В резултат на задкулисните договорки всичко се подрежда идеално. Бойко Борисов ще е новият президент, издигнат на този пост от ГЕРБ и Реформаторския блок. Тогава Плевнелиев ще може да излезе от постоянния си обяснителен режим, а Бойко да се радва на безконтролната свобода да е на върха и да не трябва да отговаря за нищо, освен да реже лентички, да приема паради и да пощипва момите по бузите. Премиер ще е Томислав Дончев, от по-приемливите гербери, някой друг ще мачка няколкото министри от Реформаторския блок, докато Цветанов ще чака зад решетките да му дойдат на свиждане. В парламента новата власт ще се подкрепя от още по-бесните националисти от Фронта, но ЕНП ще си затваря очите, защото евроизборите ще са минали. Реформаторите отговориха хладно в стила на новия хит на Графа: „Дано, но надали.“
От ЕНП смятали, че подмяната на Борисов при запазване на неговото достойнство може да бъде онзи стратегически ход, който да разчисти пътя към общи действия на ГЕРБ и Реформаторския блок, част от партиите в който са също членове на ЕНП.“ Освен цитираното до тук, през цялото лято писах, че най-реалното и най-доброто, което може да възникне от кризата с протестите, е възраждането на автентичната десница и превръщането й в първа опозиционна сила в бъдещия парламент.
Най-реалното, защото протестите не родиха друга политическа формация, която да изразява техните позиции. И най-доброто, защото на България е необходима и силна десница, наред с управляващата сега левица. ГЕРБ не е и не може да бъде автентична десница, дори само защото показа в своя управленски мандат, че са и чужди демократичните ценности. И ето, че това, което изглеждаше като една мечта, се случи. Може би е рано да се твърди, че новата десница се роди, но зародишът е вече факт. При това се случи по възможно най-добрия и цивилизован начин чрез избирането на Гражданския съвет, който ще ръководи новата формация.
Най-важното от тук нататък е Реформаторският блок да генерира нова политика, а не да се връща в миналото. Кои са главните опасности пред Реформаторския блок: Левичарството като „детска болест“. Властта не може да се придобие с насилствени методи, а само чрез спечелване доверието на избирателите. Спомнете си, че десницата е идвала досега на власт обикновено след остри граждански сблъсъци и извънпарламентарни действия. Надменност към инакомислещите. Един университетски професор раздели населението на „количество“ и „качество“. Млад десен коментатор раздели „етническите българи“ на прогресивно малцинство и ретроградно мнозинство. В своята история българската интелигенция никога не се е отделяла от своя народ. Нетърпимост към критиката, дори и добронамерената.
Цяла лавина ни заля от злъчни и злобни нападки срещу онези уважавани анализатори и коментатори, които са си позволили да имат критично мнение към протестите. В употреба влязоха епитети като „скрити комунисти“, „оръдия на мафията“, „ченгета“ и т.н. Ако това ще е поведението им, нищо ново не се е случило. Най-голямата опасност, разбира се, е ако Реформаторският блок попадне отново в капана на Бойко Борисов и партията ГЕРБ. Един слух пълзи из София - идеята за общи действия с ГЕРБ чрез оттеглянето на Борисов - се лансирала активно от американското посолство. Любослава Русева разказа, че вече е имало среща между Блока и ГЕРБ за формирането на общите действия с цел сваляне на властта още тази есен.
Следващият ден „Х“ ще е 22 септември. Опроверженията на тези шокиращи разкрития бяха неубедителни. Публично „реформаторите“ не затварят вратата пред ГЕРБ и мънкат и го усукват като ги питат за отношенията с ГЕРБ. Те чакат писмен отговор от Бойко Борисов, че се отказва от лидерския пост, но генералът се дърпа. Тези интриги и задкулисни маневри само спъват енергията на „реформаторите“. А сега може би е последният им исторически шанс.
