В свидетелските му показания няма нито лъвски скокове, нито изхлузени потури
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Васил Левски сам разказва как е заловен в сензационен документ! Много автори, изследователи и историци предпочитат обаче да тиражират една разкрасена история. Така в националното ни съзнание е останала масово популярната версия, която ни отвежда в Къкрина в ранната утрин на 27 декември 1872 г. И от уста на уста се носи преданието за ханчето, плета, цървулите, закачването, стрелбата и залавянето.
На 26 декември 1872 г. Васил Левски и Никола Цвятков напускат Ловеч. Никола тръгнал сам, възседнал коня си, в чийто самар били зашити архивът на Комитета и някои писма. Левски, облечен в стари турски дрехи и с фес на главата, вървял пеша и след около няколко километра настигнал Никола. Край местността Пази мост те били изненадани неприятно от двама турски стражари, също на коне. Левски се отбил встрани от пътя, за да не личи, че са заедно. При срещата старшият стражар Али Чауш попитал Никола накъде отива и като чул, че пътува за Търново, го разпитал за другаря му. Последното подсказва, че Никола е бил познат на стражаря, но Левски – не. Когато Никола казал, че не познава другия пътник, заптието попитало Левски кой е и къде отива.
„Отивам на лозето си да броя колко кола боклук са стоварили – отговорил Левски и добавил: – Аз тебе те познавам, ти не ма ли познаваш? Аз съм от Ловеч.” Стражарите си тръгнали към Ловеч, без видимо да се интересуват повече от пътниците. Левски се отклонил към лозето, за да не се усъмнят турците, и след известно време се върнал към първоначалния си маршрут, настигайки Цвятков. Сега той яздел, а спътникът му вървял пеша.
Двамата пристигнали в Къкрина по мръкнало. Ханът бил пълен с хора във видимо приповдигнато настроение. Апостола и Никола Цвятков се опитали да минат незабелязани в шумотевицата, но един от селяните започнал да любопитства. Христо Латинеца, който държал ханчето и бил член на тайния комитет, се опитал да скрие самоличността на Левски и казал за него, че е Христо Иванов Крачула. За нещастие, последният се оказал кръстник на любопитния селянин и той отишъл в одаята на Апостола, за да го поздрави. Левски обаче наистина познавал Христо Иванов и успял да излезе от положение, като накрая се съгласил, че много се е променил.
След като всички гости се разотишли по къщите си, тримата седнали да вечерят и да се разговорят. Малко след 21 часа си легнали да спят. Никола сънувал кошмар и някъде преди полунощ се разбудил. Събудил Левски и Латинеца, но Апостола погледнал часовника си, установил, че едва минава полунощ, и пак легнали. Цвятков не можел да заспи и отишъл да яде с намерението да не ляга до заминаването. След два часа през нощта той отново събудил спътниците си и този път всички започнали да се подготвят за пътуването. Христо отишъл да уведоми роднините си, че ще отсъства, а Левски излязъл през задната врата по нужда. Тъкмо се връщал и чул тропане на входната врата. Николчо помислил, че Латинеца се връща, но ударите зачестили и се чул вик: „Ач капую бе, ханджи”. Той разпознал гласа на заптието от Пази мост и веднага казал това на Левски. Заградени били от много заптиета. Левски взел от стената револвера на Христо Латинеца и излязъл през задната вратичка. Там прекосил двора, но за да не вдига шум, отваряйки северната портичка на хана, Дякона се засилил да прескочи плета. Заптиетата, които пазели противоположната порта, го забелязали и стреляли по него. Един от куршумите засегнал лявото му ухо, но не това е пагубното. За негово нещастие, докато прескачал, потурите му се закачили за един от колците на плета и той паднал по лице от външната страна на оградата. Там в засада го чакали три заптиета, които му се нахвърлили почти едновременно. Левски успял за малко да ги отблъсне, като дори ранил един в ръката, но другите заптиета бързо пристигали. Последвал неравен сблъсък и Апостола на свободата най-накрая бил заловен.
Това, общо взето, е най-разпространената история за залавянето на Левски и тя се опира на разказите на Никола Цвятков и Христо Латинеца, които заедно с Апостола са арестувани и отведени в Ловеч, после в Търново и в София, но нямат неговата зла участ.
Цялата статия и още интересни интервюта и коментари четете само на Retro.bg!
