Литературна сензация! Неиздавани стихове изскочиха от „старо чекмедже” на Валери Петров
Излезе нова книга с текстове на големия поет, подбрани от Недялко Йорданов
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Великите поети не умират! Докато ги има техните стихове и докато нови изскачат от старите им чекмеджета.
Пет месеца след кончината на големия Валери Петров се появиха негови непубликувани текстове. В „Песнички, събрани от сцени и екрани” (изд. „Милениум”) е събрана негова поезия от игрални и документални филми, пиеси, спектакли, но и песни, които така и не са били изпети или рецитирани пред публика.
Петров ги е извадил преди много години по молба на поета Недялко Йорданов, по онова време главен редактор на бургаския алманах "Море".
„Драги Недялко, не се уплашвай от обема на пратката! Изпращам ти много повече неща, отколкото ти искаше и отколкото аз си представях, че имам. Оказа се, като почнах да се ровя в старите си работи, че успоредно с другите, уж по-важни, неща съм написал сума ти текстове и текстчета за песни (покрай някой филм, някой спектакъл и т.н.), доста от които дори са останали неизползувани, докато други са минали бързо с филма, пиесата, спектакъла. Толкова много са, че дори почвам да си мисля дали не би могло да се направи от тях една самостоятелна книжка...”, пише Валери Петров в писмо до Йорданов.
Поетът предлагал песничките му да се отпечатат с по-дребен шрифт, за да си личи, че „става дума за отваряне на старо чекмедже, а не са нова проява”.
Стиховете в книгата са създадени за игралните филми „Летящият човек” на режисьора Янко Янков, „На чисто” на Леон Даниел, „Откъде се знаем” на Никола Русев, „С любов и нежност” на Рангел Вълчанов, от документалния „Жената у нас” на Янко Янков, за пиесите „Честна мускетарска”, „Сняг”, „Когато розите танцуват”, за шекспировите представления „Крал Лир”, „Напразните усилия на любовта”, „Веселите уиндзорки”, за спектаклите на в. „Стършел”, „Приказките на Киплинг”, „Театър – любов моя!”, за детската пиеса „Мехурчета-смехурчета” и други.
Предговорът е от Недялко Йорданов. Той разказва за своите първи срещи с Валери Петров – първо с негова апокрифна любовна поема, а години по-късно и с него самия в дома му на столичната ул. „Елин Пелин”. Поетът си спомня как Петров е бил уволнен и изключен от партията и яростно се захваща да превежда Шекспир.
А ето защо наричаме Валери Петров „Хвърчащия човек”:
За хвърчащите хора
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални по звук,
и виж, ето ги, литват на балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат”,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
(„Летящият човек”)
Корицата е рисувана от художниците Ина Бъчварова и Владимир Венчарски.
