ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По време на вековната си история като столица на най-впечатляващата империя в древността Рим привлича вниманието на мнозина достойни завоеватели. Никой от тях обаче не успява да нанесе сериозни щети на Вечния град. Поне до появата на Ханибал Барка - може би най-великият генерал на Античността, харизматичен лидер, умел политик и стратег, безразсъдно смел воин, отдаден докрай на каузата си.
Ханибал притежава всички качества, за да се превърне в легенда. И успява да го стори още приживе. Осмата книга в поредицата „История на войните” на издателство „Милениум” е посветена на гениалните му военни стратегии. В „Ханибал срещу Рим” младият историк Георги Марков описва трите победи на картагенския генерал над римляните – при Требия, Тразименското езеро и Кана.
„Битката при Кана и до ден-днешен остава най-знаковото сражение на Античността, което се изучава в бойните академии по цял свят. Велики пълководци като Наполеон, Алфред фон Шлифен и Дуайт Айзенхауер съвсем открито изразяват възхищението си от тактическия гений на Ханибал и подвига, постигнат в този легендарен сблъсък – позиционно обкръжаване и унищожаване на двойно по-голяма армия, при никаква разлика в технологичното ниво на противника”, уверява Марков. Ханибал прекосява Алпите в началото на есента с 50-хилядна армия – нещо, което до този момент римляните са смятали, че не е възможно при изключително неблагоприятните климатични условия. Войската на великия пълководец се състои от разноезични войни, но той успява да запази верността им в продължение на 15 години в битки на чужда територия.
Георги Марков разглежда причините, довели до сблъсъка между Картаген и Рим. Във Втората пуническа война срещу гения на Ханибал се изправят множество пълководци, които не могат да се мерят с него – Гай Фламиний, Емилий Павел, Гай Теренций Варон, Квинт Фабий Максим, братята Сципион, Клавдий Марцел.
Но най-големият враг на картагенския главнокомандващ е Публий Корнелий Сципион Африкански – единственият, който може да се мери с него. И сблъсъкът им е легендарен. Въпреки че в крайна сметка Ханибал губи войната, той си остава великия враг на Рим – името, с което майките ще плашат непослушните си деца десетилетия след неговата смърт. В хилядолетната история на Вечния град – от неговото основаване до нахлуването на ордите на Атила в средата на V в. сл.Хр. – няма да има друг противник, който да предизвиква подобен почти религиозен, неконтролируем ужас сред гордите господари на античния свят. За Катаген загубата на войната е с много тежки последици.
Мирният договор от 201 г. пр.Хр. го ужищожава като имперска сила. Африканският град губи всичките си отвъдморски владения в Сицилия и Испания както и правото да обявява война без съгласието на Рим. Позволеното запазване на флота от 10 квинквиреми за защита от пирати е по-скоро подигравка, отколкото милост. А победата на Рим полага основите в бъдеще тя да се превърне в империя.
„Малко повече от петдесет години след края на Втората пуническа война римляните въпреки всичко си разчистват сметките с Картаген, извършвайки един от най-отвратителните актове на геноцид в античната история. По време на последната обсада на града през 149-146 г. пр.Хр. в обкръжената цитадела загиват не по-малко от 300 хиляди души – от глад, епидемични болести и при последното масово клане при щурма, довел до падането на града”, разказва Марков на финала на книгата.
