"Репортер съм в информационна агенция ПИК. Не съм „агент” нито на Валери Симеонов, за когото действително съм работил до началото на 2012 г., па камо ли на Алексей Петров или Митьо Очите (?!), каквито глупости прочетох, че са излезли от „Атака” по мой адрес", това заяви пред нашата медия Лъчезар Лисицов. И продължи: "Изумен съм, че е възможно всичко това, което ми се случи. Надявам се на подкрепа от колегите, защото знам, че никой не е застрахован от подобни ситуации. Знам, че журналистите трябва да задават въпроси на политиците, и то неудобни. Без страх".
"Преди всичко искам да кажа, че съм в шок. Журналист съм само от четири години. Каквато и мръсотия да съм видял в скромната си медийна практика, не съм предполагал, че депутати могат да завлекат репортер и да го заключат в стаята на парламентарната си група. Те ме дърпаха, караха ми се, крещяха ми в очите, сякаш не съм представител на „четвъртата власт”, а някаква долнопробна „подметка”, на която плащат и е длъжна да им се подчинява. Категорично заявявам, че не съм се държал агресивно. Не съм докоснал с пръст нито Волен Сидеров, нито Десислав Чуколов. Държах се дори изключително любезно с тях. Изпаднах даже в ситуация да ги успокоявам, защото след като ме заключиха, аз, признавам си, се уплаших. Не знаех какво може да последва, макар че, все пак, бях в парламента. Сидеров беше озверял, изглеждаше умопомрачен, допуснах, че ще ме нападнат с груба саморазправа, защото и Десислав Чуколов ме атакуваше вербално и физически. Те ме блъскаха. Крещяха ми, че съм лъжел. Кого лъжа? Аз просто казах на Сидеров, че не е имало тяхно становище по разследването на СКАТ за воаяжа му с Деница Гаджева в Париж. След което той пощуря. Развика се: „Защо лъжеш, защо лъжеш?” Говореше ми на ти, а не се познаваме. След което ме завлече в стаята на тяхната парламентарна група. Целият трепереше, беше бесен. Десислав Чуколов видя, че шефът му е склонен на физическа агресия и грубости. Затова вероятно заключи вратата. За да няма външни свидетели. Блъскаха ме, крещяха ми. Волен изтръгна диктофона от ръцете ми и го хвърли със сила настрани. Записът до този момент обаче остана и ще бъде свидетелство в съда. Съжалявам, че диктофонът не е продължил да записва, но това вероятно е резултат от силата на удара.
След това ме изблъскаха навън, въпреки че аз настоявах да ми върнат устройството. Бях в шок. Все пак успях да се съвзема и минута по-късно отново отидох да си поискам диктофона. Признавам си, че със страх отворих вратата към „бойната арена”, където отново стоеше Десислав Чуколов. Поисках диктофона, а Волен изскочи отзад треперейки – не знам от злоба ли, от яд ли, след което ме изрита в крака. Не съм се удрял във вратата - просто е смешно това, което те твърдят".
Днес Лисицов подаде жалба срещу лидера на "Атака" в Първо районно управление. Жалбата е, че Волен Сидеров му е нанесъл лека телесна повреда. Вероятно Сидеров и Чуколов ще бъдат разследвани за хулиганство.
"Моля за помощ, защото ще са нужни свидетели. Сигурен съм, че председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев е видял поне част от агресията на Сидеров и компания. Мисля, че има и други очевидци, защото когато бях изблъскан от стаята на парламентарната група на „Атака”, видях съжалителни погледи на различни лица, сред които обаче нямаше познати репортери. Те вероятно още бяха около мястото, където Сидеров бе дал брифинг минути по-рано. Благодаря на всички за подкрепата! И дерзайте, колеги!", каза в заключение Лисицов.