Любомир Талев с горещ анализ за ПИК: Кой стои зад вандализма срещу "Слънчогледите"
Последвайте ни в Google News Showcase
На 14 октомври т.г. двама екоактивисти заляха известната картина на Ван Гог „Слънчогледите” с доматен сос с обяснението, че правят това в името на протест срещу петрола. Това не е първата подобна случка, в която екоактивисти заливат шедьоври на изкуството в знак на протест. В края на май екоактивист намаза „Мона Лиза” с торта.
Ако се питате каква е връзката между тези гениални произведения на изкуството или техните автори с реалните или въображаеми екологични проблеми, срещу които уж се борят въпросните активисти, отговорът е простичък – такава няма. Нито пък за авторите на подобни акции е нужно да има. От години твърдя, че ляво-либералите, културните марксисти, привържениците на „позитивната дискриминация” срещу работещите бели хетеросексуални мъже християни и други групи в обществото в името на изправянето на някакви истински или фантазни несправедливости от миналото, екоалармистите и пр. не са някакви симпатични безобидни идеалисти, които искрено вярват в някакви достойни, макар и отвлечени каузи, и заслужават лудориите им да бъдат подминавани с насмешка или дори подкрепяни от обществото.
Напротив – става въпрос за революционери от неомарксистки, анархо-левичарски тип, чиято цел е да превземат институциите ни и да ги използват, за да трансформират фундаментално обществото ни, както се изрази преди време бившият президент на САЩ Барак Обама. В края на тази фундаментална трансформация, ако ѝ позволим да се случи, семейството във вида, в който го познаваме от хилядолетия, няма да съществува, децата няма да имат баща и майка, а родител едно и родител две (а защо не и три, четири, пет и т.н.), и ще бъдат насърчавани от най-ранна възраст от образователната система да променят пола си, а новата цензура под формата на т.нар. „политическа коректност” в съчетание със съвременната технологична несвобода ще обявява за престъпление всяко отклонение с мисъл или действие от ляволибералните догми.
Що за хора могат искрено да желаят унищожението на европейската цивилизация, основаваща се на гръко-римското културно наследство, юдео-християнската религиозна традиция и достиженията на Просвещението, част от която е и България, и замяната ѝ с гореописаната антиутопия? Очевидно такива, които мразят нашата цивилизация с всичките ѝ културни върхове, към които безспорно спадат атакуваните шедьоври. Мразят ги толкова неистово, че желаят да ги унищожат тук и сега, нескопосано прикривайки физическите си атаки срещу произведения на изкуството зад каузи, с които те очевидно нямат нищо общо.
Тук не мога да се въздържа и да не отворя една скоба: точно в името на каузата „не на петрола”, вдъхновила вандализма срещу „Слънчогледите”, западът създаде недомислицата „Зелена сделка”, обезпечена с внос на огромни количества руски газ и позволила на Путин да води настоящата война срещу Украйна. Ето как западните неомарксистки политики финансират агресията на ретромарксистите в Кремъл.
Казано другояче: освен срещу война на външната ни граница, сме изправени и срещу вътрешна война, водена от хора, които в името на привидно благородни каузи желаят да унищожат цялата ни култура и идентичност. От нас зависи да ги спрем, преди да е станало твърде късно, като разобличим политиките им и не позволим да бъдем превзети от тях и от политическите сили, които ги изразяват. И тъй като екоактивистите вече защитиха последната си акция с думите „за кого ви е грижа повече – за изкуството или за спасението на планетата?”, ще им отговоря с фразата на британския премиер министър сър Уинстън Чърчил от времето на Втората световна война, когато му предложили да ограничи финансирането на културния сектор в полза на въоръжените сили: „Ако загубим изкуството, за какво изобщо воюваме?”. Колко по-различно от болшевишкото: „Всичко за фронта, всичко за победата!”, нали?
