Магистрати или бандити?

Има едно-единствено нещо, което дава смисъл на съдебната система – доверието на гражданите в нея. Ако обществото не вярва, че всички се третират равно и че съдията и прокурор ще решат казуса съобразно вътрешното си убеждение и закона, от системата на правораздаване няма абсолютно никакъв смисъл. Ето защо към магистратите има свръхизисквания – както етични, така и морални. От години обаче има един добре смазан механизъм, който движи съда и прокуратура. Той е съвсем прост – да се издигат компрометирани магистрати и да им се възлагат ключови казуси с конкретни инструкции как да бъдат решени те. Самите съдии и прокурори знаят, че нямат право на погрешен ход, защото в противен случай папката ще бъде извадена, а разследването срещу тях – възобновено. Независимо дали става дума за решен казус по втория начин, катастрофа в нетрезво състояние или неоснователно забогатяване – информацията е винаги в плюс при кариерното израстване. Новината, че срещу съдийката от Софийския градски съд Румяна Ченалова се води наказателно производство в Македония за източването на 2.5 милиона долара обаче е своеобразен рекорд. Нерешимостта на ВСС да започне дисциплинарно производство срещу нея е признание именно за порочния кръг за който говорихме по-горе. Единственият аргумент срещу това е, че Ченалова гледа емблематичното за управлението на ГЕРБ дело "Октопод" (с основен обвиняем Алексей Петров) и ако ВСС изпълни задълженията си и я отстрани, то ще трябва да започне отначало. Подобна дилема, разбира се, е недопустима. Самият факт, че Ченалова е на крачка от обвинението, я прави е негодна за магистрат и тя няма как да реши казуса по вътрешно убеждение. Сходен е казусът и с Петьо Петров-Пепи Еврото, който тази седмица беше повишен като шеф на столичното следствие, след като очевидно изпълни поръчка с действията си по разследването срещу Огнян Донев и Любомир Павлов. Коментарът е публикуван в "Капитал".