Мартин е на свобода. Явно сме "ок" сред децата ни да се разхожда терорист
Последвайте ни в Google News Showcase
Съдът призна, че има основание да се смята, че Мартин Попов от Пловдив е подготвял зловещ терористичен акт.
И...го пусна на свобода, да ходел на училище.
Въпреки мнението на спецпрокуратурата, че Мартин представлява "реално опасност за българските граждани".
Това е положението.
На мен лично ми писна да се занимавам с тая история, отказвам се. Подкрепа отникъде. Само плювни: "Що нарушаваш правата на горкото, объркано дете..."
Докато не гръмне бомбата, главите ни няма да уврат.
Явно всички са "ок" сред децата ни да се разхожда терорист.
Не съм чул някой да е заявил гласен протест срещу либералщината.
Медиите продължават да се правят на ощипани. Водят го днес Мартин в спецсъда, изправят го пред съдията, а телевизии и сайтове - "ученика", "детето", "тинейджъра"...
Няма име, няма фамилия. Някой си там. Анонимен.
Много е страшно да му кажеш името и да му покажеш физиономията на "объркания тинейджър", дето е искал да взриви училището и е сглобил най-мощната бомба в новата ни история (според прокурорите). В пъти по-мощна от тази в Сарафово.
Сакън да не писнат от Хелзинкския комитет, асоциацията на европейските журналисти и агенцията за закрила на детето.
Истината е, че в България - за щастие или нещастие, отношението към тероризма е незряло. Като към нещо екзотично, далечно, което не ни касае и няма как да ни докосне.
Сглобявал бомба...Ама нали не е гръмнала, бе, какъв е проблемът толкова?
Не сме по изпитали на гърба си, това е. По тази причина предпочитаме да си затваряме очите и да се правим на толерантни.
Така че...аз бях дотук. Иначе ще кажат, че имам някакво лично отношение.
Макар че всъщност наистина е лично - всичко в този живот е лично.
На съвестта на съдии и правозащитници оставям развръзката.
Пък и в крайна сметка почитаемите граждани на Пловдив да вземат да кажат нещо по въпроса. Почитаемите родители на съучениците на Мартин - също. Учителите...Комшиите...Гласецът им не съм чул.
Пет дни - пълно мълчание в този град, ей.
Спотаяване, апатия, страх, че ако се обадиш, ще те изкарат едва ли не фашист? Страх, че не се вписваш в либералната конюнктура?
Ако беше в училището на моето дете, светът щях да обърна...
Не ви разбирам, хора, наистина.
