. От протестите спечелиха БДЖ и транспортните фирми
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Миналата събота БСП и ГЕРБ си премериха митингите. Точният резултат на присъстващите на двете мероприятия не е много ясен. На митинга на БСП и ДПС имаше повече хора, отколкото на митинга на ГЕРБ. За сметка на това обаче някои от привържениците на правителството не знаеха, кой е неговият министър-председател. Те бяха натоварени на влакове и автобуси и докарани в София, за да внушат, че кабинетът се къпе в народна любов.
Въпреки струпването на хора, лидерите на социалистите и ДПС сякаш не можаха да се зарадват. Те по-скоро се напъваха, за да изглеждат приповдигнати и дори закъснялото с 24 години извинение на БСП за „възродителния процес” беше прието вяло.
Хронологията на съревнованието между управляващите и парламентарната опозиция е следната. Първо Борисов получи обръщение от протестиращите студенти, които публично се разграничиха от него. Това беше поводът лидерът на ГЕРБ да обяви, че ще направи грандиозен партиен митинг в Пловдив, за да зарадва своите симпатизанти, които също имали нужда от свой протест. Малко след това от БСП обявиха, че ще направят още по-голям партиен митинг в София, за да покажат, че освен протестиращи, има и хора, които одобряват политиката на кабинета. Веднага червените получиха подкрепата на коалиционните си партньори от ДПС, които не бяха толкова словоохотливи, но за сметка на това ефективността им по пренасянето на хора с влакове и автобуси както винаги беше на ниво.
След като изгледахме целия панаир можем да си зададем и въпроса, кой спечели от него. Отговорът на този въпрос е транспортните фирми и БДЖ. Всички останали загубиха и пари, и ентусиазъм. По груби изчисления двете мероприятия струват общо около 1 милион лева. Срещу тези пари БСП и ГЕРБ нагнетиха още напрежението в обществото и показаха, че нямат никакво намерение и за миг да поемат курс към нормализация. БСП показаха и нещо друго – че структурите им не са в добро състояние. Това е така, защото поставената от лидера задача на митинга да присъстват най-малко 50 000 души не беше изпълнена и то не по вина на коалиционния партньор ДПС. След митинга е ясно, че въпреки престоя си в управлението, социалистите не успяват да мобилизират периферията на организационната си машина, а за привличане на случайни симпатизанти към публична изява в подкрепа на партията изобщо не може да се говори. Нещо повече, сред митингуващите симпатизанти на БСП и ДПС имаше хора, които откровено не бяха наясно къде са отишли и по каква причина. Това може да ни наведе на мисълта, че тези хора са пропътували по няколкостотин километра срещу заплащане, а не за да засвидетелстват вярата си в социалистическата или либералната идея.
Софийският митинг изигра по-скоро лоша имиджова шега на БСП и ДПС, които очакваха с него да потопят продължаващите няколко месеца протести и да внушат на публиката, че двете партии се намират в чудесна кондиция и изобщо не са пострадали от сътресенията в обществото от последните месеци. Вместо това, публиката усети измъчен ентусиазъм и скука. От панорамните снимки на събитието пък съвсем ясно се видя, че протестът срещу Пеевски, който заля Цариградско шосе преди няколко месеца, е поне два пъти по-голям от митинга на БСП и ДПС. Правя това уточнение, защото управляващите бяха избрали „Орлов мост” за начална точка на събитието си именно, за да покажат, че са повече от протестиращите срещу тях.
В типичния си стил Местан опита да създаде еуфория, като нарече митинга исторически и се втурна да целува по бузките Сергей Станишев. Със сигурност и двамата вече разбират, че историчността на тази сбирка е толкова голяма, че само след 2-3 седмици доста от присъстващите няма да помнят, че са били част от нея. С две думи БСП сбърка с организирането на митинга, а Станишев сам си създаде вътрешен проблем, който сега ще трябва да решава. Защото е задължително неизпълнението на задачите от страна на структурите да бъде наказано. В разклатената ситуация, в която се намират социалистите обаче наказанията може да се окажат отваряне на вътрешни фронтове, а неналагането им да деморализира още повече и без това задрямалата червена армия.
При Борисов ситуацията е по-различна. Освен пари, той не загуби нищо друго. Към него нямаше свръхочаквания. Очакванията неговият митинг да бъде по-малък от този на БСП се създадоха заради гръмките обещания на социалистите да съберат между 50 и 70 000 души на Цариградско шосе. В този смисъл, заради липсата на свръхочаквания, при герберите нямаше и разочарование.
Събирането на 15 000 души в Пловдив даде възможност на Борисов да провери структурите си и да атакува отново управлението, като се закани, че няма да има прошка за тези, които са поболели дъщеря му. Речите на Борисов са смешни, но ефективни. Предполагам, че и тази ще постигне целите си.
Мачът между БСП и ГЕРБ завърши при резултат 0:0. Нулевото равенство обаче е в полза на Борисов, защото на БСП и ДПС им трябваше задължителна победа, а ГЕРБ просто не трябваше да позволи да загуби. Със своя митинг управляващите трябваше да получат импулс за поне няколко месеца напред и да покажат, че кабинетът се ползва с автентична подкрепа. Подобен ход изигра турският премиер Ердоган, който в разгара на протестите на площад „Таксим” събра многохиляден митинг, който буквално прекърши ентусиазма на протестиращите срещу управляващата партия. Само че на митинга на Ердоган дойдоха истински партийни активисти и привърженици, чиято подкрепа си личеше отдалеч.
На митинга на БСП настроението беше вяло, сякаш за да покаже, че и там се готвят за избори. След тази събота на недотам бурни емоции и много неприятни равносметки можем да очакваме всичко. Включително и бърза оставка на правителството, която да изненада целия политически пейзаж. България тепърва навлиза в бурни времена и неочакваните събития са единственото, което можем да очакваме. Това е лошата новина. Добра няма.
