Глава в изданието е посветена на сайта „Биволь”
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Даниъл Елсбърг, Брадли Манинг, Тим Мей, Филип Р. Цимерман, Дейвид Чаум, Джулиан Асанж... Това са само част от героите, които прокараха пътя към свят с по-малко тайни и по-малко машинации на правителствата. Те са и главните действащи лица в книгата „Уикилийкс – машината, която убива тайни” на журналиста Анди Грийнбърг, която сега излиза на български с логото на „Милениум”. Преводач е Гриша Атанасов.
Разкритията в сайта „Уикилийкс” за презрението на Държавния департамент на САЩ към тунизийския президент Бен Али дадоха кураж на управляваните от диктатора да му се противопоставят. И в резултат на това видяхме „арабската пролет”. Как точно обаче се стигна до явлението „Уикилийкс”? Грийнбърг разнищва цялата история на информационните „изтичания” от времето на Никсън насам. В книгата има глава, посветена на България и сайта „Биволь”. За да разкаже за грамите на бившия посланик на САЩ у нас Джеймс Пардю, в които Бойко Борисов е посочен като част от организираната престъпност, авторът е идвал до тук.
„Кейбългейт промени света. Три седмици след срещата ми с Асанж 251 000 секретни досега каблограми на Държавния департамент започнаха да изтичат в „Уикилийкс” и това продължи и през следващата година. В документите имаше твърде много връзки с твърде много световни дела, за да могат да се прокарат прави линии между причина и следствие”, пише той в книгата.
„Машината, която убива тайни, не е просто „Уикилийкс” или фотокопирната машина, на която са преснимани „Документите на Пентагона”, нито анонимната мрежа „TOR” или дори интернет. Това е живата идея, продължаваща да се развива в съзнанието на всички онези, които имат за цел да заличат институционалната потайност в света”, пише Грийнбърг.
След като „Виза”, „Мастър Кард”, „Пейпал” и Банк ъф Америка налагат финансово ембарго на „Уикилийкс” и поставят сайта в състояние на едва мъждукащо съществуване, последователите и съмишленици на Асанж стават по-предпазливи. „Тяхната крайна цел е, според Пиетросанти, да разширят движението за изтичания от сегашните петдесетина подражатели на „Уикилийкс” до мрежа от стотици или хиляди „звена за изтичания”, управлявани от всеки, от американски корпорации, които са законно упълномощени да пускат вътрешни сайтове за сигнализиране, до радикални активисти, които се надяват да предадат своите материали на издатели, като използват „ТOR”, за да останат напълно анонимни”, казва авторът на „Уикилийкс – машината, която убива тайни”.
„Ние все още не знаем имената на архитектите, които ще изградят следващия модел на машината, която убива тайни. Но ще ги познаем по делата им”, завършва Грийнбърг.
