ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Положението в българските медии е като на сцената по време на шоу, разигравано от фокусник: магьосникът мами законно и срещу заплащане от измамените толкова успешно, колкото успее да отвлече вниманието от истината за неговия трик. На всичко отгоре измамените му ръкопляскат толкова повече, колкото по-ефектно успее да ги излъже!
Разликата с лъжите на някои медийни началници е в това, че лъжат без капка въображение ( но не защото са глупави, а просто демонстрират обичайното си презрение към тъпаците, приучени да гълтат безкритично манджата им в условията на пълна безнаказаност за лъжците), но пък номерът им минава.
Скандалът с лъжата, че най-успешният в конкурентната битка сутрешен блок в най-гледаната телевизия изчезна от ефира без никакво предупреждение, за да си починели водещите, всъщност…не се състоя. Лъжат, както се изясни категорично при преминаването на Анна Цолова и Виктор Николаев във „вражеската“ нова телевизия ( където никак не изглеждат уморени), но този факт си остава без последици за лъжците. Защото не е за първи път и никой не се учудва.
Както с въвеждането на рейтингите под свой контрол , така и сега Би Ти Ви заразява средата с метастазите на своето „водещо“ поведение. Веднъж вече наложиха съмнителният стандарт значимостта на едно публицистично предаване да се определя от присъствието на властта в него и с това заразно и за останалите обслужиха поредица от правителства. Сега отново демонстрират, че могат да си лъжат както си искат, да бъдат уличени в лъжа и това да им се размине. Всички гледат и си правят изводите на базата на този светъл пример.
Лъжите около номинирането на Пеевски например взривиха държавата. Лъжите на политиците се наказват чрез избори, колкото и забележки да има към този факт. Но лъжите на медийните шефове, голямата част от които в „големите“ медии са несменяеми като Тодор Живков начело на ЦК на БКП, остават без последици за самите началници.
Парадоксално, но най-прозрачната по дефиниция власт е всъщност най-затворена за външните, чуждите, вражеските дори погледи, за каквито владетелите на медиите таксуват правата на своите зрители и читатели да знаят какво се случва в техния забранен задкулисен свят, обраснал с политически, корпоративни, шуробаджанашки и други бурени. Срещу което останалите три власти не възразяват, за да не си развалят отношенията с едни началници, за които никой никога не е гласувал и поради това са си все така несменяеми в симбиозата с поредните временно овластени, простосмъртни политици.
Което обаче не значи, че властниците, обединени от корпоративна лакомия, не участват в конспирацията по замъгляване на медийната прозрачност. Това се случва при солидарното мълчание на двете страни.
Освен споменатият трансфер на водещите Анна и Виктор, необяснени, но не и необясними други „случки“, втасаха напоследък в тази сфера.
Седмица след скандала с протеста срещу премиера Орешарски пред БНТ, показан пряко в реално време в предаването „Панорама“, водещият на предаването Бойко Василев се оказа лишен от поста си начело на новините на телевизията. Отново неудобството, причинено на уж хрисимия на вид Орешарски, води до поредната тиха „екзекуция“ на провинилия се. Гузното мълчание по въпроса само потвърждава това предположение, оставено да виси в пространството.
В ( още по-)проправителствената ТВ 7 отстраняването на тумора Бареков по волята на хората с парите, защото той стана нарицателно за поръчкова журналистика с отдавна изтекъл срок на годност, най-накрая прерасна от проточило се намерение във факт. Уж трябваше да бъде „напускане“ по план поради преминаване на друга работа ( именно така Бареков обясни и раздялата си с Би Ти Ви, за която днес вече разказва други легенди), а всъщност в първия миг след развода настъпи неясна за публиката кадрова буря, за която въпросният е бил запушалка.
Междувременно подпалиха личния автомобил на водещата Генка Шикерова и драмата явно не е само лична, щом като проблемът на журналистката от Би Ти Ви отекна чак в „Уолстрийт джърнъл“.
Още по-голям „инцидент“ в тази сводка за седмичните медийни пожари избухна в последното място, в което очаквах- в последната крепост на свободното слово на български, спонсорирано от демократичния Запад, решил твърде наивно, че приемането на България в НАТО и ЕС е знак за победата на демокрацията по нашите земи ( а всъщност всички наблюдения показват, че тъкмо след влизането в ЕС свободата на словото у нас тръгна надолу и продължава деградирането в тази посока необратимо вече шеста година).
Става дума за отпадането на Иван Бедров и Еми Барух като коментатори за българската секция на Дойче след заплашително писмо на Корпоративна търговска банка до ръководството на медията, която поименно посочва като врагове двамата коментатори. Обобщено казано, „вината“ на двамата журналисти е в това, че си позволяват да наричат нещата в България с истинските им имена, а сред тях, що се отнася до медийния монопол и произтичащите от него безобразия, името на банката е водещо. Но пък банкерите не са съгласни сда бъдат критикувани и плашат със съд…
Защо от Дойче веле , както изглежда , се подчиняват на този натиск е загадка, шамар, студен душ и всичко друго, само не и стимул за българската медийна свобода. Изглежда някои шефове в Германия са решили в руската губерния България да се съобразяват с руската поговорка „ щом си в гората, ще виеш заедно с вълците“.
Това и правя. Вия си тук, пък дано и други вълкоподобни се сетят да нададат вой срещу вълкодавите на медийната свобода. Вярно е, че на вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам. Но е сигурно също, че без да покажем зъби ще ни третират като овце.
Анализът е публикуван в сайта ivo.bg.
