Марк Боршет е от Люксембург и у нас най-много хареса град Русе
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Той има един спален чувал, палатка, два чифта обувки и... дадена клетва пред боговете. Влезе в България от Русе и с бодра крачка вървя пеша през Бяла, Велико Търново. Тези дни е в София, а после тръгва към Благоевград, Кулата, Солун, Света гора и през Турция и Иран чак до Тибет. Пеша.
У нас най-много хареса град Русе с "необароковата си и неокласическа архитектура", както е написал в блога си.
Казва се Марк Боршет (Marc Borschette) и е роден в Люксембург преди 55 години. Тръгнал е с „кракомобила” от Португалия през април 2012 г. и се надява да стигне до свещената тибетска планина Кайлаш до края на 2014 г. Не е шантав странник, а романтичен мъж, дал обет пред всички богове – ако помогнат на едно момиче от Мароко да оздравее, той в знак на благодарност ще върви пеш до покрива на света и свещената Кайлаш.
До този момент той е добре платен медик в държавна медицинска лаборатория в Люксембург, страната с най-висок стандарт в ЕС.
„Карах с мотора из Мароко и се запознах с една девойка - Хажар(на снимката). Оказа се, че има тежко заболяване и трябва спешно да се оперира. Но трябваха пари и аз реших да продам мотора си. Събрахме още пари от приятели и чудото стана – момичето бе оперирано и оздравя. Тогава дадох обета да стигна пеш до Тибет и трябва да го удържа”, разказва Марк.
Повреден от тв сериали очаквах тя и Марк да си пишат страстно в Интернет къде е той сега, колко още му остава. Но не – „Не знам дали ще я видя повече. Ние сме от различни култури. Имах проблем с манталитета на хората в Мароко”, спира да говори за момичето Марк.
Той върви през света без пари, нощува в палатката, храни се от милостинята на хора, които знаят каузата му. Марк е посветил похода си на още една светла идея. Разказва из десетките страни за дарителската кампания на Асоциация на лекари, опитващи да спасят деца, работещи в заводи в Китай и Индия. Преговаря се с фабрикантите и се откупват децата, които са пратени там от родителите си. Пращат ги в интернати-училища, където малките клетници получават шанс за нормален живот. И за тях ходи сега пеша коравият Марк. Не взема пари на ръка, а само ти дава линк към сайта на Асоциацията – влез, прочети, прецени и тогава...
„От народите, през които минах най-странни са испанците. Толкова са горди от себе си, че изобщо не са отворени да помагат. В Източна Европа хората са по-добри. Много съм изненадан, защото на Запад като кажеш, че ще ходиш в Румъния и България, хората реагират бурно и негативно. А оказва се няма причина за това.” Казва за българите, че са много чист и дружелюбен народ. Иначе най-хубавата страна за живеене била Португалия, след това - Словения .
Източна Турция и Иран не го плашат. Казва, че там хората са много по-дружелюбни от европейците. Винаги го канят на трапезата си, там почти не замръквал под открито небе. „На Изток хората са по-бедни, но по-щастливи. Ходил съм и преди, макар и не пеша. Там са готови да ти дадат всичко, което имат”, изповядва се Марк.
Подчертава, че не е религиозен, но се убедил, че нещо го пази. В най-безиходни ситуации изведнъж се появявал човек или куче, или птица – да му покаже пътя или къде има подслон.
„Западът сега се опитва да върви на изток, защото се налага да променим като цяло възприятието си за живота. Европейците прекалено сме настроени към материалното, към парите. Докато вървях по свещения път Камино де Сантяго в Пиренеите, срещнах много хора, загубили нещо ценно, заради манията по материалното. Запознах се с човек, загубил цялото си семейство. Но не при катастрофа или от болест, а от собствената му жажда за пари. Единият му син се самоубил, а жена му с другото дете го напуснали. Той бе осъзнал докъде го е докарало това отдаване на парите и бе тръгнал да търси опрощение по пътя.
