Медсестрите свършиха

В Англия взимат 3000 паунда, у нас – 400 лева

Болницата е известна в цяла България. Намира се в наш голям град и леглата й винаги са пълни с пациенти. Хората идват да се лекуват в нея от далечни селища. Не само защото специалистите й са опитни, но и наблизо няма друго здравно заведение. Само че от три дни същата болница отказва да  приема пациенти – тя вече затвори две от отделенията си. На ред е трето. Причината – свършиха се медицинските сестри. През последния месец 8 бели касинки са напуснали работа, останалите трябва да дават по няколко нощни дежурства седмично. Хвърчат от отделение в отделение и едва смогват да обгрижват всички тежки случаи. Ако на Запад изискването е една сестра да обслужва най-много четирима пациенти, у нас понякога й се падат по 20 - 30. За жалост това не е единственият подобен случай в най-новата история на родната медицина. Съвсем пресен е друг – в клиника близо до столицата доскоро работеха 3 сестри. Едната замина за чужбина, втората почина на нощно дежурство от преумора. Намериха нова да я замести, но тя пък избяга още на следващия ден, уплашена от многото работа. Докато според световните норми съотношението между броя на лекарите и сестрите в една цивилизована държава трябва да бъде 1 към 2, у нас има 36 000 доктори и само 22 000 медицински сестри. Ние сме единствената страна в света /без да броим африканските/ с подобна срамна статистика. Още преди няколко години проф. Станка Маркова, почетен председател на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи, съобщи, че са ни необходими 60 000 медсестри. Тя предупреди: „ Хора, оставаме без сестри. А там, където те липсват,  смъртността се увеличава!”. Глас в пустиня.  Университетска болница „Свети Георги” в Пловдив продължава трескаво да търси 33 сестри, още 15 са готови веднага да назначат в болница „Пловдив”, стига да намерят. Подобна е ситуацията и в „Пирогов”, и в Александровска болница и почти във всички големи здравни заведения в страната. От Бургас съобщиха, че годишно напускат по 50 медицински сестри. Най-страшно е в отделенията по реанимация, в хирургиите и при анестезиолозите – те се обезлюдиха от бели касинки. Работата в споменатите звена е изключително тежка, ниско платена и мераклии да я вършат вече не се намират. И докато нито едно правителство от прехода не си  мръдна дори пръста да реши този изключително важен проблем за здравеопазването, оказа се, че повече от половината ни медицински сестри /при това млади!/ отдавна са напуснали страната. Средната възраст на останалите в България е 47 години. Само миналата година са емигрирали 1200 сестри. Защото не искат да бъдат роби в родината си. Заплатите на сестрите са мизерни – движат се между 400-500 лева. Има бедни общински болници, в които те дори са 200 - 350 лева. Единствено в някои частни клиники, в Правителствена болница и във ВМА сестрите получават около 770 лева месечно. Много свободни места за тях обаче любезно предлагат Великобритания, Испания, Гърция, Италия и Германия. В социалните домове в Англия, например , нашите сестри получават по 1300 паунда месечно, а в болниците - 3000 паунда. В Италия и Испания им плащат по 1200 евро. В Германия сестрите взимат около 3000 евро. Освен това съпрузите и децата им също получават правото на труд във федералната република. Липсва мотивация за професията „медицинска сестра”. „Честа причина за това е лошото отношение към тези медицински специалистки от страна на някои наши доктори и на обществото ни”, каза Милка Василева, председателка на Асоциацията на професиналистите по здравни грижи. Това, че в болниците ги броят за втора ръка хора,  влияе изключително негативно на работата им и стремежа да се усъвършенстват. „Синдромът на „изпепеляването” /ниското  професионално  самочувствие и подтиснатост, б.а./ е често срещан сред българските лекари, но още по-често е сред сестрите. И ако не настъпи някаква промяна, до 2020 г. у нас тази професия напълно ще изчезне”, допълни Василева. В България липсва регламент за разкриването на т.нар. структури за сестрински и рехабилитационни грижи в извън болничната мрежа. Лекари, примерно, могат да се съюзят и да си отворят своя клиника, но не сестри и акушерки. В същото време сме страна с подчертано застаряващо население, което има нужда от медицински грижи по домовете и в хосписите. В тях пък основният персонал са точно медицинските сестри. Те и сега са поели грижи у дома за тежко болни, но в сферата на сивата икономика, срещу която всички уж ритаме. Кандидатите да учат за сестри стават все по-малко. Та кой е луд да накара детето си да заляга над книгите 4 години, като знае че след това то ще живее на дъното. Защото ще получава съвсем малко над минималната заплата, която в момента е 290 лева. Миналата учебна година университетите  заявиха 370 места за кандидат медицински специалисти по здравни грижи /мед.сестри, б.а/ и за 155 акушерки. Но при такъв прием, при положение, че едва 70 на сто от местата се запълват,  ще са ни необходими поне 100 години, за да стигнем до необходимия минимум от тези кадри. В ЕС се падат средно 750 сестри на 100 000 души население, у нас те са 400 на сто хиляди. Професията губи своята привлекателност и заради това, че малкото работещи в нея са изключително натоварени. Те вършат работата на онези, които би трябвало да заемат свободните щатове и затова денят им е съпътстван от голям стрес. Сестрите едновременно слагат инжекции, следят за хапчетата на пациентите по схема, сменят системи и изнасят подлоги. Парите им обаче са мизерни. За да си докарат някой и друг допълнителен лев медсестри от болница „Св. Иван Рилски” в Разград вече карат таксита след работа. Зад волана изкарват повече, отколкото в болницата. Иначе няма да могат да оцелеят със заплатите си от 250 лева. До 450 лева, ако стажът им е по-дълъг. Валя З., например, 30 години трупа трудов стаж. За работата си в болницата получава 440 лева месечно. Нейната колежка Димитрина от 20 години работи в болницата. Получава 370 лева. Но най-унизителни за двете жени са нощните дежурства, които продължават 12 часа. Само че им заплащат едва 8  часа от тях и то по... 30 стотинки за всеки. Медсестрите във видинската болница се готвят за стачка. За труда си близо 200-те жени в бели престилки взимат между 200 и 280 лева заплата – болницата е общинска  и бедна. Катерина е с 32 годишен стаж. Тя е операционна сестра и получава 280 лева месечно. „В кофите ли да ровя, за да оживея?”- сподели пред „Ретро” и Евелина Герчева. Тя показа фиш, според който за 4 нощни дежурства от 19,30 часа до 1,30 часа са й платили 2,80 лева. Недостигът на сестри и в Стара Загора все повече се изостря. Вече 10 процента от работещите в местните болници са в пенсионна възраст, защото младите масово напускат страната. В университетската  и в областната болница се трудят предимно 63-годишни медсестри. Рекордьорката в тази професия Дафинка Бъчварова напусна миналата година, когато навърши 73 години. Независимо от възрастта си тя великолепно изпълняваше задълженията си в хирургичуското отделение, потвърдиха нейни колеги. Българското сестринство е в дълбока криза. И тя ще продължи, докато на тази изключително важна професия у нас се гледа с пренебрежение. И въпреки икономическите трудности, не се повишат доходите им. Здравната каса трябва да финансира заплащането и на сестрите, които работят при джипитатата. Това да става, както и при лекарите,  в зависимост от броя на пациентите. Крайно време е жените с касинки да бъдат освободени от несвойствена за тях работа. Държавата да поеме обучението им по избрана от тях специалност. Да им осигури бонуси като работно облекло, добри условия за труд, научни сесии. На пръв поглед – несложни проблеми. Не ги ли решим сега, не след дълго ще си плащаме за това.   Ген. Стоян Тонев, шеф на ВМА: Търсим медицински сестри и за Военна болница. Ако са операционни и с повече от 10 години трудов стаж, готов съм да им дам и над 1200 лева заплата. Но за жалост няма кандидатки, сестрите масово заминаха за чужбина. Тези, които останаха, общо взето ги знам по имена...