МЕЛОДРАМА С "ЦЕНЗУРАТА" В ТВ7! Люба Кулезич сега се прави жертва на Борисов, а години бе негова адвокатка и храненица
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато се говори за свобода на словото по отношение на отнемането на лиценза на ТВ7 заради неблагоразумието на нефелното й днешно ръководство да пуснат съботно-неделен блок с Люба Кулезич, която пък била намерила пари отнякъде, трябва да се има предвид, че свободата във всякакъв смисъл е възможна, само ако има правила.
Свободата е антитеза на наложени мисловни парадигми и модели на поведение. Няма абсолютна свобода без граници, както и няма абсолютна истина.
За никаква свобода на избор, на слово, на съществуване не става въпрос. И който вдига подобни лозунги, с най-голяма вероятност се оказва дивен мошеник и специалист по кражби на пари и чужда собственост.
Пресният пример е с отнемането на лиценза на ТВ7. Макар че един от аргументите на СЕМ изглежда налуден – понеже телевизиите с кодовия номер 7 били в процедура по несъстоятелност, пък излъчвали реклама, това било нарушение. Ами те само така могат да изкарат пари, за да си плащат сметките...
Сега ВАС ще каже дали, защо и от кога да се излъчва реклама е нарушение на закона. Преди заселването на Люба Кулезич в ТВ 7 или отпреди това. Фигуративно казано.
Кулезич е най-първа на редицата за рендосване, когато стане въпрос за свобода на словото. Повечето колеги и публиката й я наричат журналист, де по инерция, де по неразбиране за кого говорят. Сега всички пишат, че телевизорите с номер 7 били спрени заради новото й шоу. И се опитват да я изкарат дисидент.
Ето фактите, пък вие съдете.
На 25 февруари 2013 г. Люба Кулезич е уволнена от ТВ7, където се изявява като защитник на правителството на ГЕРБ и Бойко Борисов. След това прави предаване в Нова телевизия – "На светло с Люба Кулезич“, където стреляше от упор по БСП, ДПС и лично срещу Делян Пеевски, Николай Бареков и Цветан Василев. И някъде между тия 2 събития Кулезич цъфна в прайм тайма с подуто и натъртено лице, като "извършителите" останаха до ден днешен неизвестни.
Но на Кулезич, смятам, са добре известни тия клети извършители, тъй като само тя знае срещу какво обслужваше едните лобита за сметка на другите, и обратното.
На 5 август 2015 г. е уволнена и предаването ѝ пада окончателно от ефир. Защото времената вече са други, политическите коалиции – също. Бареков е в изолация, а Цветан Василев е прогонен зад граница. Не е нужно да се задълбава в биографията на сръбкинята, резултат от пламенната любов на родители партизани, за да е ясно, че се върти като пумпал – а с тия, а с ония. Ако не е за пари, значи е от чиста глупост.
Което псе е заяло ръката, която го храни, отнася тоягите, и на почтената си възраст Кулезич трябва да е научила този труден урок. Но очевидно един определен глад остава незаситен и незасегнат от времето.
И сега ми цъфнала Кулезич, пак в ефира на Цветан Василев, но никой не си задава въпроса – защо, бе, джанъм, баш сега, десетина дни преди старта на кандидат-президентската кампания. И тази работа – откъде е намерила пари телевизията в процедура по несъстоятелност, че да пуска съботно – неделно шоу със скъпия артист Кулезич?
Подсказаха ми едни колеги, че всъщност не телевизията, а Кулезич била намерила пари. Но кажи ми Али, ако тия пари не са с източници в Белград. Което вече намирисва яко. Че ще е сеир да гледаме Кулезич как чорли перчема на Пеевски, на ГЕРБ и лично на премиера Бойко Борисов, след като доскоро нещо друго е заглаждала по тях, безспорно ще е равностойно по пошлост на "Биг Брадър".
И не че СЕМ е прав точно сега да отнема лиценза на ТВ 7, а решението му чисто и непорочно – далеч сме от тази мисъл. Но когато някой се кани да съсипва медийния образ на Борисов, хубаво е преди това да се знаят фактите – че някога, не чак толкова отдавна, лаещото днес псе е яло бял хляб от ръката му.
Говорят, че заплатата й от предаването в Нова била 25 000. Отделно заплатите на екипа, отделно гардероба от "Мелини". Въобще, добрува си Кулезич, кога с властта, кога – срещу нея. А публиката се вълнува ли вълнува от възклицателните знаци, турени, както винаги, не на място из емоционално окрасените й коментари. После въпросната публика плещи из социалните мрежи срещу "журналята", без да си дава сметка, че аплодира тъкмо такъв медиен екземпляр.
В същото време, докато отнемат лиценза на седмиците, сайтът "Бултаймс", гравитиращ около едни странни русофилски лобита, ненадейно пусна напоително пиарско интервю със Стойчо Керев, което прелива доволно извън стандартната вестникарска страница.
Керев освен журналист, е и масон. И още телевизионен водещ, продуцент и т. н. Четем му визитката и нещата зациклят на пълен абсурд – написал се и политически пиар човекът. Но - може, може да не съм разбрала, и пиар да е бил. То, днес кой ли не е пиар. Но не всеки от мераклиите, които пиарят наоколо, е журналист – дайте да се разберем!
Стойчо Керев направи доста интересни предавания с доста интересни хора и по още по-интересни теми. Това е медицински факт. И публиката страда от неговата липса.
Но не винаги качественото предаване има шанс. Защото, както стана въпрос още в началото, свободата е относително понятие в медийния свят, където се играе същата игра, игра на медии и тролове. Ако отгоре поръчат, ще има предаване Керев, ако не им е в пътеката, няма зрителите да гледат Керев. Свободата да си журналист е най-голямият капан, който ние, професионалните журналисти, сме опитвали лично, драги зрители и читатели. Колкото вие сте свободни, толкова и ние.
В тази връзка – много внимателно трябва да се гледа оперативната обстановка, преди да се метнем в самосъжаление, че отнемат лиценза на ТВ 7.
От неназовани, но надеждни източници знаем, че марките ТВ 7, Нюз 7 и Супер 7 могат да бъдат съживени, дори и докато трае процедурата по несъстоятелност. Но това ще бъдат други телевизии, с други политики и насоченост. С други програми и политически пристрастия. Защото и собствениците ще са други. И със сигурност няма да си пуснат шофьорите като изпълнителни директори, че да им дърпат конците как им дойде и според зависи.
От опит знаем, че както и да се променя собствеността в медиите, условията за съществуването на каквато и да е свобода на словото ще са си все същите. А докато условията са все същите, профан-журналистиката ще се вихри безспир. Единственият начин да се сложи ред в медиите е собствеността в тях да се изясни. В смисъл да се промени законът така, че да няма ни сайт, ни вестник, ни телевизия, която да е с неясна, задкулисна собственост.
Спонсорите на една медия трябва да са ясни, защото те пряко влияят върху съдържанието. И в този смисъл – върху един или друг политически избор.
Това е известно на всички, но вече се уморихме да питаме – докога бе, братя и сестри, ще играем поддържаща роля в пошлата игра на медии и власт...
