Телефонните анкети са вредни за родната „Бърза помощ”
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Наскоро загубих близък човек. Продължавам да вярвам, че той можеше още да е жив, ако повиканата от мен линейка на „Бърза помощ” не се беше забавила над 40 минути.
Когато екипът й пристигна на адреса ми, вече беше късно. Сигурно затова съм особено чувствителна и приемам с болка новите нареждания на министър Петър Москов към екипите на спешните звена. По-точно – задължителните 13 въпроса, на които трябва да се отговори, преди линейката да се отлепи от гаража и да потегли към адреса.
Сред тях са: Какво се е случило, къде се намира пациентът? Дотук добре и нормално. После обаче – на колко години е пострадалият, в съзнание ли е, буден ли е, отговаря ли на повикване, ако го побутнете – реагира ли, знае ли си името, движи ли си ръцете, а краката, диша ли, повдигат ли се гърдите му, чува ли се шум от дишане, мъж ли е, или жена... и още, и още. Извинете, г-н министре, но докато някой изреди въпросите и получи отговорите им, докато служителката в диспечерския център /да се надяваме, че все пак е средно грамотна!/, ги запише, човекът със сигурност ще си отиде от този свят. Защото се иска време и за нейния анализ и решение – към кое спасително звено да отправи случая. После спретването на екипа, паленето на линейката, излизането от гаража, вливането в трафика. И.... накрая протокола за фаталния край на горкия пострадал човек. Ще кажете, че в целия свят има подобни изисквания. Да, но в България не сме дорасли до ненужни телефонни анкети, министър Москов!
Евелина Стоименова , София
