ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има един велик роман, за който не знам защо нито един издател не иска да преиздаде. Казва се "Сговор на глупци" и е написан от американеца Джон Кенеди Тул. В България той е бил издаден през 1989 година и оттогава насам копията на тази книга са по-ценни от златото. Преди години случайно попадна в ръцете ми и никога няма да забравя възторга, изумлението и очарованието от това, че толкова велик текст е в ръцете ми. Говорим за един ироничен роман, който с размах се саморазправя с толкова много обществени лудости, че още от първите страници става ясно, че Джон Кенеди Тул е като някакъв постмодерен Дон Кихот - той води своята битка с вятърните мелници, а всичките ни сетива трябва да ни подсказват, че тази битка е най-важното нещо на земята. Заглавието на романа е взето от една мисъл на Джонатан Суифт: "Яви ли се на света истински гений, ще го познаете по туй, че глупците всинца са в сговор против него".
Иронията на коледните празници е, че, докато траят, събитията замръзват и всеки човек отново и отново може да се върне към тях. Министър "Пълна нула", известен с фалшивото си име Тодор Танев, имаше късмета неговите налудничави изцепки да са едно от нещата, към които празнуващият народ да обмисля отново и отново. При това проблемът не е само в скандалното, срамно и цинично поведение на един реформатор. Хей, това са тия, които влязоха в коалиция с ГЕРБ и плюха на лицето си. Това са възкресителите на Онуй. Онуй, което твърдяха, че не искат да връщат. Тоест да очакваш морал от реформатор, е все едно да очакваш висока култура от чалгарка. Просто няма как да стане.
Страшното е друго. Изведнъж от блатото отново изплуваха допотопните праисторически организми на миналото, обитаващи мазната си същност на "десни" интелектуалци, и се опитаха да нададат своите питекантропски възгласи, че министър Пълна нула е някакъв интелектуален титан, иконоборец на свободна практика, рицар на училищното селфи, разобличител на химически авторитети, раздавач на непоискан акъл. И започнаха да валят едни мрачни, съскащи мнения, произведени сякаш в ковачницата на орки в Мордор. Огнян Минчев мощно се прозина като виртуален хипопотам - и той набързо обяви Жолио-Кюри за сталински учен и тръгна да иронизира БСП, че щели да искат оставката на реформаторския наглец. Какво да ви кажа? Това е типична димна завеса. Спецефект за прикриване на провала. Пълната нула обяви, че Жолио-Кюри бил се уредил с награда по политически причини заради участието си в Съпротивата във Франция. Пак ще повторя - той получава Нобелова награда през 1935 година. Но десните птеродактили нарочно крякат силно. Защото този път министър Пълна нула показа най-важното за тях. Зад тоновете интелектуален мрак седи обикновено невежество. Алчност, съчетана с тъпотия. Ние ги мислехме за черна сила, а те просто се оказаха невежи. Простичко е. Но ето как сговорът на глупци започна да придобива очертания.
Още един глупец - някакъв си лекар Любомир Канов, сътвори поредното си конспиративно есе с участие на ченгета, КГБ, третата братовчедка на Путин, за да брани с голи гърди реформаторския клоун. Той (Танев) бил повдигнал въпроса за фалшивите авторитети, които били насаждани в учебниците. Виждате ли къде е проблемът? Техните светове са така празни, пусти и сухи, че те нямат какво да предложат като алтернатива. Те искат да рушат, но нямат никакъв авторитет, който да предложат. И защо искат да рушат? Защото, когато на света има гении, глупците всинца влизат в сговор. Авторитетът означава, че някой се отличава, че някой стърчи над другите, а мизерниците, които съществуват от хонорар до хонорар, са просто неразличими. Нищо не пречи на една пълна нула да обяви Ломоносов за никой, или Асен Златаров. Това обаче е характеристика не на историята, а диагноза на ментална болест.
Сговорът на глупци е страшно нещо, защото той може да пресуши енергията на едно общество. Мошениците на свободна практика много дълго време могат да се опитат да продават бунището като рай, но са обречени на тих провал, защото, рано или късно, сметището се размирисва. Точно както се случва сега. Дясната мисъл се проваля жестоко, защото тя е толкова подла, нечестна и глупава, че е готова да предложи индулгенция на върховната идиотщина. За това говорим - сговорът на глупци отново е тук, отново пръска отрова, отново се опитва да унищожи всичко светло и истинско.
Джон Кенеди Тул никога не написва друга книга освен "Сговор на глупци". Очевидно проумява нещо за природата на света и това го прекършва. Той завършва живота си със самоубийство, а дори и фундаменталният му роман става известен след това. Отива си от живота огорчен, депресиран и тъжен, проумял, че тиранията на глупците може да бъде безкрайна, и че интелектуалният тоталитаризъм на посредствените е незаобиколим. Но никого няма да съветвам да следва Тул в неговия мрачен път. Точно обратното. Живейте напук на мафията на идиотите, която иска да принизи всичко светло, и която се опитва да представи за иконоборство собствения си грантов егоизъм, мизерията на мозъчните си клетки. Фактът, че днес точно осквернителите на истини запищяха, защото за първи път се сблъскаха със съпротива, показва, че избраният път е правилен, и че в неговия край сговорът на глупци може да бъде преборен, защото, братче, глупакът си е глупак. Той може с години да се прави на неразбран гений, но, в крайна сметка, натуралната идиотщина е като сифилиса - винаги лъсва и си проличава. Джуджетата никога няма да са великани, бедните духом винаги са обречени на провал, пълните нули никой няма да ги запомни.
Въпреки нарцистичните им селфита.
