МНОГО ГОЛЯМ ПРАЗНИК: Църковната Нова година е! Три любими имена празнуват имен ден - ето какво се прави и какво не бива да се прави днес
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1. Св. преподобни Симеон Стълпник (357-460 г.) - Преподобни Симеон Стълпник се родил в 357 година. Родината му е пограничната област между Сирия и Киликия, в Мала Азия. Произхождал от благочестиви родители християни, хора бедни и прости.
Детските и юношеските си години прекарал като пастирче. Пасял чужди стада. Един ден Симеон, след дълбока молитва в манастирския храм, оставил своята бедна и тясна килия, навлязъл навътре в планината, изкачил се високо, намерил удобно място, усамотил се там.
Слухът за неговия постнически и молитвен подвиг се разнесъл из цялата околност. Заговорило се навред за него. Отвсякъде започнали да се стичат около него поклонници, които желаели да го видят, да го чуят, да се докоснат до дрехата му, да получат благословение.
Кротък, благ, смирен, Симеон се плашел от човешките похвали. Стремял се да ги отклони от себе си. Не искал да ги чува, за да не се възгордее и да падне в смъртен грях. За тая цел решил да си изгради стълп – кула и там, на върха й да живее, та посетителите да не го смущават, да не слуша похвалите им, да остане завинаги в смирението си. Събрал камъни и от тях изградил стълп и върху него тясна килия.
Тук той се приютил. На гъсти тълпи поклонници прииждали на това място, удивлявали се от подвига му, викали към него, искали да го видят. Това станало причина той да си издига все по-високи стълбове. Последният бил висок 40 лакти и около него – каменна стена. Върху стия стълбове преподобният се молел непрестанно, най-често изправен, с поглед устремен към безкрайните небеса. Нозете му се покрили с рани. Свети Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години. Блажено починал на 103-годишна възраст – в 460 г.
Светецът се смята за покровител на орачите, затова го наричат "Симеон Орачо”, а денят му - "стопанската Нова година”. Симеоновден се счита за начало на нова стопанска година, затова се смята най-вече за земеделски празник. В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер.
Сутринта на празника жените замесват пшенично тесто и правят обредни питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им заедно с червени вълнени конци. В Северозападна България пред каруцата се коли курбан (за “курбан на св. Симеон”) - петле или кокошка, който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята.Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата.
Нищо не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете; забранена е всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата. Известен е и обичаят "полазване": всички в къщата следят - ако в дома влезе богат човек, значи реколтата ще бъде добра.
ИМЕН ДЕН ДНЕС ПРАЗНУВАТ: Симеон, Симеонка, Симона
2. Църковната Нова година. Начало на нов индикт - на 1 септември се отбелязва началото на новата църковна година или както се е наричало още в древността "началото на индикта". През 6 век по времето на император Юстиниан I във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (гръцки индиктион, от лат. indictio=обявяване) - периоди от 15 години, когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци.
Самата дума индикцио в Римската империя е била използвана за обозначаване на точната сума данъци, дължими всяка година, като по този начин с новия индикт на императора започвала новата финансова година на империята.
Според някои специалисти системата на индиктионите има египетски произход. Официалното византийско изчисляване, т. нар. индиктиони на Константин Велики, започвало на 1 септември 312 г.
Във Византия църковната година не винаги се отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, така и на Изток било много популярно мартенското летоброене, когато за начало на църковната година се считал 1 март или 25 март - Благовещение.
Като цяло тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се счита за късновизантийско явление.
През този ден Църквата припомня как Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на Исая (Ис. 61:1-2) за настъпването на благоприятната година (Лука 4:16-22). Византийците виждали в това четиво указание от Господ за празнуването на новата година.
