ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Обявеното изтегляне на 5000 американски войници, разположени в Германия, което бе взето на 30 април, отново разпали опасенията в Европа.
Това е особено вярно, като се има предвид, че Доналд Тръмп едновременно с това намекна, че Италия и Испания също биха могли да бъдат засегнати от бъдещи съкращения на американските войски, пише Euromaidan Press.
В този контекст няколко европейски представители на отбраната смятат, че следващите две години биха могли да бъдат особено опасен период.
Според "Политико" те се опасяват, че Русия ще се възползва от момент на нестабилност, за да изпита сплотеността на НАТО, въпреки че Европа все още не е завършила превъоръжаването си, а Доналд Тръмп все още има няколко години да прекара в Белия дом. В продължение на две години европейски министри, разузнавателни служби и военни лидери предупреждават за евентуална нова руска атака.
Всички те описват един и същ сценарий: Москва може да се опита да създаде криза, преди Европа да е напълно подготвена да се защити. През февруари 2024 г. бившият литовски външен министър Габриелиус Ландсбергис предупреди да не се очаква европейски "Пърл Харбър“, предаде БГНЕС.
Също през 2024 г. естонското разузнаване предположи, че Русия е в дългосрочна конфронтация със Запада, докато датският министър на отбраната изчисли, че атака срещу страна от НАТО може да се случи в рамките на три до пет години.
Впоследствие други официални лица предложиха подобни срокове. През 2024 г. Борис Писториус призова германската армия да бъде готова за война до 2029 г., докато норвежкият министър на отбраната говори за дву- до тригодишен период. Ръководителят на германското разузнаване, от своя страна, смята, че руска атака срещу НАТО е възможна преди края на десетилетието. Русия, от своя страна, увеличи значително военните си усилия.
Оценките показват, че разходите ѝ за отбрана са достигнали приблизително 7,3% до 7,5% от БВП през 2025 г., докато Европейският съюз също увеличава бюджетите си, но по по-бавен график, с цел за бойна готовност, определена за 2030 г. Именно тази разлика тревожи някои европейци, осъзнаващи прозореца на уязвимост, който представляват следващите четири години.
Страхуваните сценарии не са непременно тези за мащабно нашествие. Завладяна от украинския фронт, Русия вероятно ще се затрудни да поддържа подобни усилия. Няколко официални лица обаче предполагат ограничени, двусмислени действия, които е трудно да се припишат: атаки с дронове, инциденти в Балтийско море, маневри в Арктика или провокации в малки територии, с цел тестване на член 5 от НАТО, а не предизвикване на открита война.
Това мнение обаче не се споделя от всички. Някои европейски лидери и дипломати смятат, че пряко руско нападение срещу съюзническа държава остава малко вероятно в краткосрочен план, тъй като Москва все още е ефективно погълната от войната в Украйна и че нов фронт би бил самоубийствен за Кремъл, както във военно, така и в икономическо отношение.
