ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато чуем реч, електромагнитните вълни в мозъците ни се синхронизират с ритъма на съгласните, което ни помага да разберем какво ни говорят.
Това се случва и когато слушаме музика, а сега учените знаят, че някои хора са по-добри в синхронизацията с ритъма, отколкото други. Кийт Дьолинг от Университета в Ню Йорк и неговият екип са записали мозъчните вълни на музиканти и хора, които не се занимават с музика. Оказало се, че и двете групи синхронизират два типа мозъчни вълни – делта и тета – с ритъма на музиката.
Това синхронизиране с музиката ни помага да я декодираме, казва Дьолинг. Мозъците ни събират информацията от звука, разбиват я на малки порции, за да може да се обработи и възприеме. С някои по-особени и бавни музикални произведения обаче, групата от хора, които не се занимават професионално с музика, е имала трудност да се синхронизира. Някои доброволци са споделили дори, че не могат да възприемат тези бавни ритми.
Дьолинг смята, че не талантът на музикантите им помага да бъдат по-успешни при тези по-бавни парчета, а практиката. Като част от музикалното им образование, те са получили обучение как да разбиват ритмите на по-малки порции. Точно това умение помага на музикантите да обработват бавното темпо по-добре. Една от теориите е, че музикантите са слушали и свирили много и различни типове музика, което им позволява да черпят от по-голяма мета-база данни.
Този механизъм, който се използва при разпознаването на реч, може да дефектира при състояния, познати като дислексия. Мозъчните вериги за реч и музика се припокриват и това може да се окаже много полезни при хора с дислексия. Всъщност, направени опити показват, че музикалното обучение наистина помага на деца, които имат трудност с четенето.
Източик: IDG
