ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За много странични немски наблюдатели действията на Русия към Украйна изглеждат импулсивни и нелогични. Какво всъщност иска Кремъл от Киев? Какви политически цели преследва? Какви са дълбоките причини на руско-украинския конфликт?
Провал на предишната политика на Кремъл Ръководителят на програмата за Източна Европа и Централна Азия в Германското дружество за външна политика Щефан Майстер посочва като отправна точка на конфликта провалът на предишната политика на руското ръководство в Украйна. След отстраняването от власт на президента Виктор Янукович, на когото залагаше руската страна, Москва премина от тактиката на гъвкавия към твърдия натиск. При това се преследват три цели.
Първата е да се съхрани Украйна в руската сфера на влияние, да не се допусне движението й към НАТО и Евросъюза. Втората цел е да се изострят отношенията със Запада, противопоставянето с когото сега е необходимо за легитимиране на властовата система при Владимир Путин. Третата цел е да се докаже невъзможността и несъстоятелността на вътрешнополитическата трансформация, на смяна на управлението и режима по пътя на Майдана. "Става въпрос за това кой определя принципите и нормативите в постсъветското пространство: Путин с неговата система на власт или обществените движение от типа на Майдана", резюмира Щефан Майстер.
"Култът на харизматичния лидер" Експертът Андреас Хайнеман-Грюдер от Международния център за конверсия в Бон е съгласен с тази теза, но той търси отговор за дълбоките причини на руско-украинския конфликт в особеностите на самия политически режим в Русия. Хайнеман-Грюдер вижда наличие на "култа на харизматичния лидер" в Русия. Това е култ, който според него, напомня 30-те години на миналия век (има се пред вид култа на германците към Хитлер – ред.). В тази връзка аналитикът обръща внимание на крайно ниското ниво на доверие на руснаците към държавната власт като такава, което се компенсира с очакванията към самия Путин, който според тях е способен да реши всички проблеми.
Според Хайнеман-Грюдер ходът на вътрешнополитическия процес в Русия напомня положението в Европа в периода между двете световни войни, когато е нараствала популярността на фашистките движения. "В Русия има партия хегемон, има недопустимо голямо влияние на органите на сигурността върху вземането на вътрешно- и външнополитическите решения, има не само елит на изпълнителната власт, но и публицисти, свещеници, философи, професори, които оказват интелектуална подкрепа на путиновата власт". Това има пряко отношение спрямо Украйна, защото Москва смята да наложи собствения антилиберален модел на държавно устройство в съседните държави, смята Хайнеман-Грюдер.
Завист към Украйна? Немският политолог от Института за евроатлантическо сътрудничество в Киев Андреас Умланд обяснява масовата подкрепа на руснаците за анексията на Крим и политиката на Путин към Украйна с тяхната подсъзнателна завист. "По същество руснаците знаят, казва той, че цялата тази система с корупция, олигарси и чекисти нищо не струва, а и сега след поляците българите и дори сърбите, подали молба за членство в ЕС, от тази система искат да се отърсят и украинците.
Това показва, че може да се живее и по друг начин". В по-малко степен Умланд обяснява неприязънта на руснаците към процесите в Украйна с нарастване на крайния национализъм в Русия. "Разбира се, че националистическите идеологии играят голяма роля в легитимирането на действията на Русия в Украйна, но движещите сили на този конфликт не носят идеологически характер, те са свързани със задачата да се съхрани корупционната система, а не постигането на някакви трансцендентни цели", смята Андреас Умланд.
Четирите идеологии Все пак експертът признава, че в Русия битуват 4 идеологии, които трудно си пасват една с друга. "Има етноцентризъм, където става дума за етнически руснаци, за руската кръв. Има панславизъм, чийто привърженици, колкото и да е куриозно, и досега смятат украинците за братски народ, ратуват за особени отношения с Беларус, Сърбия, България, понякога – по православна линия – с Гърция и Кипър".
В анализа на Умланд третата идеология е евроазиатската, която е с различна степен на радикалност, а към четвъртата се придържат онези, които виждат в Русия алтернативната, "истинската Европа", залагаща на традиционните консервативни ценности. Експертът посочва противоречивостта на тези концепции, причудливото им преплитане, което води до твърде екзотични умозаключения спрямо Украйна. Състоянието на националистическа психоза, в което в момента се намира населението на Русия, според Умланд, "е създадено изкуствено, за да бъде скрита истинската цинична политическа цел: да се запълни вакуума на легитимиране на сегашната система на власт".
