Мракобесието на ЕС - как субсиидиите унищожават българския млечен сектор
Министри и кравари в екстаз от 14 евроцента помощ, за да си избият кравите
Последвайте ни в Google News Showcase
Евросубсидия от 14 евроцента на литър мляко или около 26 стотинки печелиш, ако не произвеждаш мляко. Това на практика представлява Регламент (ЕС) 2016/1612 на Еврокомисията.
България е подписала това идиотско по същество условие точно преди 10 години. Начело с тогавашния министър по евроинтеграцията Меглена Кунева. И всички си спомняме аргументите на тогавашните преговарящи за присъединяването ни към ЕС – това е чак след десет години, тогава я камилата, я камиларя.
Е, дойде този заветен момент, когато крайно опасният за крехкото равновесие на българския млечен пазар, Регламент № 8 влиза в сила.
Из разгорялата се по всички медии остра дискусия за ползите и вредите от обявената субсидия, се изтъква, че мярката била «доброволна». Ако е толкова доброволна, защо най-редовно френските, белгийските и други еврофермери заливат с бидони мляко централните булеварди на европейските столици? Поне това да се запитаме, преди да отваряме човки, че било страхотно как нашите млекари щели да взимат субсидии, за да НЕ произвеждат.
Самата логика на мярката е мракобесна. Тя предполага съкръщаване не просто на млекопроизводството и животновъдството, но и смазване на българското предприемачество.
Да разиграем сцената. Произволен български фермер вижда в тези 26 стотинки шанс, да си добави към изкупната цена на литър продукция. Към момента прекупвачите подтискат цената на млякото на 50-60 стотинки. При себестойност около 65 стотинки.
Профаните веднага ще съберат двете числа и ще се развикат, че нашите фермери излизат на кяр от новата мярка. Да, така щеше да е, ако субсидията се даваше, за да се стимулира производството. Но парите се дават, за да намалиш кравите и да продаваш по-малко мляко.
Годишно България произвежда малко над 70 л мляко на глава от населението, по данни на Националният съюз на говедовъдите в България, цитиран от сайта «Агроб.бг». Докато в Германия например, се произвеждат 32 милиона тона. 1/5 от производството в Европа. Годишно. От 6 милиона крави. В началото на 90-те годзини на миналия век броя на кравите в Германия е бил с 2 млн. повече, но са давали едва 28,6 млн. тона мляко. До това водят подобни ограничителни мерки, които се наричат още и «субсидии» – до генно-модифицирани крави, които дават по 7300 л мляко в годината, сякаш са цистерни, а не животни. Оставете приказките, че били селектирани. Селектирани са най-вече по тъмно в лабораториите тия крави.
Когато преди точно 10 години бързешката се хармонизирахме с правилата на ЕС никой не писна, понеже 2016 изглеждаше твърде далечна на всички чиновници. Но ето че дойде. И за нашите животновъди няма покой. То или ще е шап, или ще е нодуларен дерматит, който в началото на годината даде повод за унищожението на стотици крави в засегнатите от болестта райони. А една крава, докато даде мляко, минават поне 3 години. Не е толкова проста и без пари тая работа.
Но това, което една болест не е в състояние да причини на българските животновъди, европейските лобита успешно ще довършат. С пари. Плащам ти, за да си унищожиш поминъка. Унищожиха кравите на хората, по всички телевизии се въртяха безспир репортажи как стопаните вече могат да си вземат компенсациите, но нито един – повтарям, нито един репортаж нямаше с човек, който си е взел субсидията. Никой не каза дали той взимайки парите, ще тръгне наново да отглежда крави или ще тегли една майна и ще тръгне по широкия свят да си търси друг поминък.
После, що селата са обезлюдени. Ами защото българското село открай време пречи на евролобитата, които искат България да внася, а не да произвежда или не дай Боже! – да изнася мляко.
И това ще е прякото следствие от тези грешни евросубсидии, които целят намаляване на поголовието и млекопроизводството в България.
В Япония, например, която е далеч географски от лобитата, развиват със страшна сила производството на база бацилус булгарикус. При посещението на министърът на икономиката Божидар Лукарски в Япония в началото лятото, българската делегация установи, че само в завода „Мория“ на японската компания „Мейджи“, която произвежда българско кисело мляко по лиценз на държавната „Ел Би Булгарикум“, се произвеждат два пъти повече кисело мляко, отколкото в цяла България.
Общо 29-те завода на компанията произвеждат по 700 тона българско кисело мляко на ден. Компанията държи и 49% от пазара на кисело мляко и продукти от него в Япония.
Но не мислете, че нашето мляко има само европейски врагове. Министърът на земеделието и храните Десислава Танева на среща със земеделски производители от Област Шумен обяви шумно и радостно преди 5 дни, че «млекопроизводителите, които не попаднат в обхвата на извънредната подкрепа от Европейската комисия, ще получат средства от националния бюджет». Посещението в областния град бе в рамките на за шестото по ред изложение от кампанията „Подкрепяме българското".
Цитирана от в. «Фермер» Танева обясни, че производителите вече могат да подават заявления за доброволно намаляване на производството като подкрепа, която е отпусната от Европейската комисия и е в размер на 150 млн. евро. „Очакваме скоро да бъде публикуван регламентът на ЕК, по който ще се разпределя останалата част от подкрепата в размер на 350 мил. евро за всички страни-членки, като за България тя е 5,8 млн. евро", обясни министърът на земеделието. Тя поясни, че разпределението на тази сума няма да бъде същото, като разпределението през 2015 година, когато беше отпуснато подпомагане на глава животно. „Ще бъдат подкрепени малките стопанства и такива в планински райони. Пакетът ще бъде насочен към фермите, които са уязвими, в региони без алтернативна заетост“, уточни още тя.
С други думи, ако изобщо на някого му минава през ум да развъжда крави в Северозападна България, направо да забрави. Ще му платят, за да се махне оттам и да се захване с нещо друго.
Това е накратко ефектът от подобни «субсидии». Съкращаване на собственото производство, вдигане на цената на млякото и рязко поскъпване на всички производни продукти. Замяната на млякото и сметаната със сурогати и генномодифицирана соя и разчистване на пътя пред вноса от ЕС на мляко. Тъй както ни закриха черната индустрия, машиностроенето, ВПК и както ни накараха да изкореним ябълковите градини в Рогош, Пловдиско и да заръфаме полската продукция. Образно казано. Днес и чесънът в магазина не е наш. А скоро ще внасяме българско кисело мляко от Япония, защото и за «Ел Би Булгарикум» едва ще се намира прясно мляко. Докато нашите министри продължават да се «кефят», че Еврокомисията отпуска пари за българския млечен сектор. Така де, в парите е дяволът днес, ама няма кой да чуе старците от Атон.
