МРЕЖАТА СКЪРБИ за Любен Дилов-син: "Изгубихме глас. Истински, несубсидиран, неудобен, необходим". Слави: Беше най-светлият човек, когото познавах (СНИМКИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Приятели, познати и колеги на писателя и депутат Любен Дилов-син си взеха последно сбогом с него в социалните мрежи.
Бойко Борисов
Сбогом, Любо Дилов! Загубих приятел, ярка личност, талантлив писател и човек с изключително чувство за хумор и гражданска позиция.
Изказвам своите най-искрени съболезнования на семейството, близките, приятелите и всички, които го уважаваха и обичаха.
Слави Трифонов
Любен Дилов-син беше най-светлият човек, когото съм познавал. Всички думи, с които бих могъл да го определя, ще звучат като клишета, защото той беше изключително нестандартен човек. Толкова богат душевно, че когато общуваш с него, направо те засипва със знания, хумор и различно мислене. Толкова много ум, толкова много талант и толкова много знания.
Имах честта да го познавам много добре и да бъда негов приятел. Много ми е мъчно, че той си замина толкова рано, бързо и неочаквано. Но такива хора като него винаги остават. Светла му памет.
Жечо Станков
Понякога думите не стигат.
Остава тъгата от раздялата и благодарността, че съдбата ме срещна с човек като Любен Дилов. Приятел, който умееше да вдъхновява, да разсмива и да оставя светлина след себе си.
Днес казвам „сбогом“, но споменът за теб ще остане жив.
Почивай в мир, приятелю. Сигурен съм, че ще продължиш да твориш и да вдъхновяваш на едно по-добро място.
Димитър Николов
Скърбя за кончината на Любен Дилов. Загубихме добър човек, интелектуалец, истински благородник и приятел.
Много ще ми липсват цветното му излъчване, смеха и добрината му.
Сбогом, Любо!
Съболезнования и кураж на близките му!
Веселин Стаменов
Има хора, които не са ти учители, защото са те учили — а защото са писали истината така, че тя те е намирала сама, дори когато не си я търсил.
Никога не сме се срещали. Никога не см разменили дума. Но Любен Дилов-син е бил в стаята ми стотици пъти — в редовете на книгите му, в интервютата му, в онези моменти, когато казваше нещо, което всички мислехме, но нямахме смелостта да изречем на глас.
Той беше рядък индивид в България — човек с ум, с хумор и с гръбнак. Три неща, които рядко вървят заедно, и още по-рядко оцеляват в публичното пространство на тази страна.
Наследи името на баща си — един от стълбовете на българската фантастика — и вместо да се скрие зад него или да го носи като оправдание, го разшири. Написа неща, които ще останат. Не защото са удобни, а защото са честни. А честните неща, колкото и да ги боли — остават.
Помня как четях изреченията му и се питах: как е възможно някой да вижда България с такава болезнена яснота и въпреки това да не е напуснал, да не е замлъкнал, да не е превърнал цинизма в защитна броня? Това е форма на кураж, за която няма награда — само задължение към хората, които те четат.
Дилов беше писател, сценарист, политик — и рядкото нещо, което малцина успяват: беше последователен. Можеше да грешиш с него, можеше да не се съгласяваш, но не можеше да го обвиниш, че е друг в зависимост от аудиторията.
За мен лично — той беше доказателство, че може. Че може да пишеш умно за тъпото. Да пишеш смешно за трагичното. Да обичаш страната си без да я идеализираш и без да я мразиш — само да я гледаш право в очите и да казваш: ето какво виждам.
Научих се от него, без да ме е учил. Прочетох го без да ме е познавал. И ми е жал, че никога няма да му го кажа.
България не е добра в помненето на тези, от които има нужда. Пропиляваме ги приживе, а след смъртта им слагаме паметни плочи на местата, откъдето са искали да избягат. Нека поне сега — докато болката е прясна — да признаем какво изгубихме.
Изгубихме глас. Истински, несубсидиран, неудобен, необходим глас.
Почивай в мир, Любен Дилов-син. Редовете ти ще продължат да намират хора — и това е единственото безсмъртие, което си заслужава.
Деница Сачева
Някои хора си отиват. Други остават в езика, мислите и въображението. Уникалният и неповторим приятел и колега Любен Дилов-син остава.
Стефан Арсов
Срещата ми с Любен Дилов на събитията на L'Europeo беше от онези моменти, които помниш дълго.
Умен, забавен, цветен и напълно автентичен. Човек с истории за цяла книга и с рядката способност да държи една зала с внимание само с няколко думи.
От хората, с които дори краткият разговор остава в съзнанието ти дълго след това.
Почивай в мир!
Виктор Димчев
Любо беше ерудит, майтапчия и светла душа. От малкото хора, които се надсмиваше над въпросите от битието, за които други се тюхкаха.
Лек път нагоре, душо! Там също ще радваш.
Любен Дилов-син (1964-2026)
Цветелина Цекова
Отлетя Любето, оставяйки след себе си противоречие у мнозина, но и хубави спомени, които винаги ще си живеят в мен. Обиколила съм с този човек цяла България, че и Германия, заедно с “Пощенска кутия за приказки” и съм видяла огромна част от ценното, което притежава.
Били сме заедно на сцени и маси и съм се потапяла любопитна в историите, които е разказвал. Винаги с чувство за хумор и стабилно количество самоирония.
Лош, добър, мразен, обичан, Любен Дилов си остава Любен Дилов и новината, че вече го няма ме натъжава безкрайно.
Съболезнования на всички, които го обичат.
Любомир Стойков
Посрещнах със свито сърце новината за трагичната кончина на Любен Дилов – син (1964 - 2026) – един от най-ярките и талантливи мои студенти във Факултета по журналистика и масова комуникация. Изключително остроумен, феноменално оригинален и неподражаем майстор на иронията и богато нюансирания хумор, той остава в душата ми! Моите дълбоки съболезнования към семейството му! Сбогом, Адаш! Бог да те прости! Поклон…
Люба Пашова
Сбогом, Любо
