Последвайте ни в Google News Showcase
Нов прочит на приказката за Али Баба направи Васил Божков. Неговият е политически. Има обаче и иманярски. Мургави археолози търсят баснословното съкровище в софийския квартал Княжево. Копаят в двора на църквата „Св. Илия“, крайно интересно култово пространство с мавзолей на светия и гробница на разбойници.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Мавзолеят е на Бали ефенди. Роден в края на ХV или началото на ХVI столетие, той е сакрална фигура, на която от векове се кланят и мохамедани, и християни. В наше време култът към него беше обсебен от ромите. Несправедливо го нарекоха „цигански светия“.
Коренът на Бали ефенди е от пастирското племе юруци - номадски народ, дошъл на Балканите от Мала Азия. „Преди преселването си из нашите земи, юруците в своята първа родина са били в пряк допир с християните лази и караманлии“, сочи Павел Делирадев. „Навярно - предполага той - на този допир се дължат двойнствените, дуалистическите елементи в тяхната религия, донякъде напомнящи такива елементи във вярата на нашите богомили. Вярата на юруците е била смесица от християнски и мохамедански елементи.“
Бали ефенди живее в епохата на Сюлейман I Великолепни, когато назрява недоволство от нескончаемите войни на империята. За да проникне в тайните на битието, Бали се уединява във вековния витошки лес. Тук реформира исляма, като проповядва мир и любов между всички човеци.
Османският пътешественик Евлия Челеби пише: „На запад от София, на един час разстояние, близо до полите на Витоша, вътре в една гъста гора и край едно малко градче се намира столицата на великия светец от сектата на байрамните, шейх Бали, който бил велик учител от юрушките племена и имал седемдесет хиляди последователи. Неговото учение от София се разпространило като слънчевата светлина.“
Според Челеби през 1566 г. отшелникът предсказал смъртта на султана. Тогава Сюлейман тръгва на поход към унгарската крепост Сигетвар. Минава през София, разполага войската си в Балиевото бранище и иска да се срещнат.
„Сюлейман хан е много странен. Четиридесет и осем години вече воюва и внушава страх на стотици хиляди създания и роби“, рекъл Бали и пророкувал: „Да не би сега, в последната година на живота си, да е дошъл тук да унищожи бранището, което се намира под моето покровителство?“
Аскетът отказал да се види с високия гост. Взел молитвената си постелка и потънал навътре в гората. Стреснат, Сюлейман пратил свой човек с дарове и молба да го опрости. Предсказанието обаче се сбъднало - на 6 септември 1566 г. падишахът издъхва.
Този епизод наподобява неосъществената среща на свети Иван Рилски с цар Петър I. През Х век Рилският пустиножител отпраща дворцовите хора със заръка да кажат на владетеля: „Бързо се вдигни от това място, защото е яместо, та да не погинеш и ти, и всички, които са с тебе.“
При царуването на Петър се надига богомилството, а култът към Иван Рилски е засвидетелстван и в ислямския фолклор. Мохамеданите казват Алия на християнският светец. Той бил говедарче, гласи легенда, записана в горноджумайското село Старо Осеново. Веднъж господарят го пратил да доведе една крава отвъд Струма. Реката била придошла, но момчето хвърлило абичката си върху водата и преминало стихията.
Много важна е тази притча, защото Бали ефенди също e пастир. Макар вписани в различни религии, чудесата на двамата отшелници имат общ библейски архитип. Ето как свети Илия минава река Йордан с ученика си Елисей: „И като взе Илия кожуха си та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.“ (Царства IV, 2:8)
Поразително е, че светилището на Бали ефенди се намира в двора на княжевската църква „Св. Илия“. Когато той се преселил в отвъдното, новият султан Селим II наредил над гроба му да вдигнат мавзолей. Високо кубе овенчавало постройката. „Ковчегът му е покрит със зелени вълнени платове и на четирите стени има стотина красиво написани свещени слова“, свидетелства Евлия Челеби.
При главата на светеца сложили чалма, а до краката чифт обуща. Духът на Бали ефенди скита по планината и затова му трябват здрави калеври, вярват поклонниците.
До Освобождението селището в полите на Витоша се нарича Бали ефенди. През 1879 г. е преименувано на Медено село. През 1881 г. с височайши доклад става Княжево, понеже било любимо място за разходка на княз Александър Батенберг.
През 1888 г. до мавзолея е положен основният камък на църквата. Тя е осветена на 20 юли 1893 г. „Вчера - съобщава в. „Свобода“ - стана освящението на новопостроената черква в село Княжево, при София, за патрон на която е избран пророк Илия. Освящението се извърши от Негово Високопреосвященство митрополит Партений и при стечението на голям народ.“
Денят 20 юли е Илинден, култов празник и на Бали ефенди. „Тогава идват поклонниците. Ние ги ръсим със светена вода. После купуват от нашите свещи и ги палят около гроба на техния светец. Казват молитви на турски“, описва ритуала отец Кирил.
Вярващите връзват и шарени конци. Това е езически обичай, вграден в пластовете на исляма и християнството. Става дума за смесване на обреди и религии, дошли от дълбините на времето.
След демократичната промяна мавзолеят е оскверняван два пъти. През 1992 и 1994 г. пожари нанасят значителни щети. Подпалвачите са цигани иманяри, които търсят съкровището от „Хиляда и една нощ“. Те слагат знак на равенство между Али Баба и Бали баба. Така най-ревностните последователи наричат Бали ефенди. Думата „баба“ е арабска и означава „баща“, „отец“.
Ако в землището има заровено имане, то е зад мавзолея на светията. Според Константин Иречек там се издига разбойническа могила, оцеляла до днес. Не на приказните четиридесет злодеи, а на кърджалийския главатар Кара Феиз и сина му Али бег, пише в. "Труд".
В края на ХVIII и първата половина на ХIХ век народът пропищял от двамината. Монах от Завалския манастир хроникира: „Да се знае кога дойде Кара Феиз да е ага, та изяде всичката храна по света - щеше да помре света за хляб, та изсече всичките кории и що имаше дърво по вилаета, по Софийската каза и по Знеполската каза. По всичките села той е золум направил и не остави ни мома, ни невеста необезчестени.“
Доказано е, че разбойникът е с българско потекло. Като момче го грабнали черкези и го дали в еничарския корпус. Когато почват феодалните размирици, Кара Феиз повежда орда главорези. С нея върлува из империята, Али бег е дясната му ръка.
Към 1805-1806 г. Кара Феиз отсяда в Брезник. В заника на живота у него става поврат като при Индже войвода. Кърджалията си спомнил за християнския корен и се разкаял. Пожелал да бъде погребан при Бали Ефенди, който проповядвал мир между кръста и полумесеца.
Сега за мавзолея се грижи Мюфтийството. Разбойническата могила е обрасла с пущинак. Отгоре имаше каменно надгробие, което вече не се вижда. Върху едната страна беше издълбан кръст, върху другата личаха стилизирани портрети на Кара Феиз и Али бег.
Под насипа е фамилната гробница. Мургавите археолози са захапали обекта с кирките. Още са далеч от сърцевината, но един ден ще извикат: „Сезам, отвори се!“
