ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Антов, Бикел, Джеси, Енрике, Манолев, Евандро - всичките по една или друга причина не стартираха за ЦСКА срещу Славия (2:1) в дерби от 4-ия кръг на шампионата. "Червените" продължават да са с пълен актив от точки преди визитата им в Разград. Към момента "армейците" са с ранен аванс от 5 пункта спрямо топ фаворита за титлата - Лудогорец.
Освен горната шестица (халфове и нападатели) могат да се посочат двама вратари - Стипица и Китанов, бранителите Перейра, Жеферсон, Дюлгеров, Атанасов, Гълъбов. Впрочем Станислав Манолев поради поливалентните си качества няма да е грешка, да бъде причислен и към защитниците при "червените". Също така не трябва да се подценяват и таланти като Тонислав Йорданов и прочие и прочие опции на "Армията".
Един от най-успешните футболисти и в последствие треньори на ЦСКА - Стойчо Младенов, редица пъти засяга темата за вариативността във футбола - е в момента при "червените" конкуренция не липсва, напротив за стандартите в родния спорт е изключително солидна.
И като препратка от Екзекутора на Ливърпул, то новият наставник на "армейците" - Нестор Ел Маестро дава заявка да се превърне в харизматична фигура начело на ЦСКА, напомняща в много отношения на Младенов. Особено при здравата подготовка за мачовете и медийни изяви, които сякаш насочват напрежението върху треньора, а не толкова към отбора, което е позитив за играчите.
"Червените" искат 32-а титла и изглежда, че имат всички предпоставки да се борят за първото място в крайното класиране.
Трофеите ли са най-важни във футбола? Победите, скъпите трансфери? Задават ли си от "Армията" въпроса кой е най-големият успех на Гриша Ганчев като собственик на клуба досега, а и извън "червената" общност витае ли подобно питане?
Отговорът изглежда очевиден - ЦСКА има изключителна популярност сред подрастващите в България. Тимът в момента е харесван от много деца, млади фенове на играта, всъщност - бъдещето.
И относно публиката - гледайки програмата на Бундеслигата, Калчото, Висшата лига - оставаме с впечатление, че футболът се прави заради феновете. Поредицата от вечерни мачове на "армейците" да речем поражда други мисли. Най-младите привърженици, дечицата, дори любителите на спорта от провинцията - остават сериозни съмнения, че "червените" не се наслаждават на подкрепата, на която могат да се радват поради организационни причини на различни равнища. Същото важи с пълна сила за Левски и други родни грандове.
Освен традиционно късния час на срещите от елита на "армейците", сериозно внимание заслужават 2 въпроса, които почти изцяло касаят само и единствено случващото се в ЦСКА.
Защо 1 литър минерална вода на домакинския двубой с Копенхаген варира около 5 лева, довеждайки до шеги, че сякаш не си в България на спортно събитие, а в центъра на пустиня и някой много сериозно иска да печели от... вода. Визираната "любезна" цена от Националния стадион ли сюрпризираха с нея, или от клуба ЦСКА, а може би трета страна?
Огромният брой деца, подкрепящи "червените" на мача с датчаните е вдъхновяващ. Не мога да кажа обаче, че ентусиазмът на младата публика при временен резултат 1:0 съвпада с този при 1:2 и тотален контрол на гостите над срещата.
Тук вече идва едно от най-важните и същевременно сложни питания към "армейската" общност. Защо не се ходи масово на по-лесни спорове като с Дунав (3:0) със семействата, с деца, когато празникът за "червените" е в пъти по-възможен?
ЦСКА сега има супер футболисти за стандартите на Първа лига като Десподов, Енрике, Джеси, Мауридес, радва се на страхотна подкрепа от трибуните, но в перспектива "армейците" и на терена, а и като общност, ще трябва да решават сложни ребуси, за да може "червените" отново да бъдат сочени като солиден световен колос във всяко едно естество.
Шампионска титла тази кампания и максимална борба на клуба за феновете му и съответно по-многохилядна публика (дванадесетия играч), но не само за дербита и европейски изяви - биха изглеждали добра основа за връщането на ЦСКА на изконните му позиции.
Свързани със спорта, а не с комунизма, строеве и политики. Защото Сектор "Г", да не говорим за най-младите почитатели на тима - свързват отбора с баща си, да речем дядо си, приятели, щастливи моменти, а подобни чувства надскачат всякакви скандали и спорове.
Чисто спортно-технически, при много малко игрови минути на Джеси, без Енрике (въпросните двама са фундаментални играчи като класа за сегашния състав на ЦСКА), в отсъствието на лидери като Бодуров, Малинов и прочие кадрови проблеми.
При съдийска бригада, която позволява вратарят на Копенхаген да улови с ръце върната към него с крак топка, във вече голова ситуация (предвид слабия пас). При червен картон на Чорбаджийски, който ако е за подобен цвят буди съмнения въобще Серхио Рамос би ли завършил едно Ел Класико между Реал и Барса?
И при все, че в Копенхаген се гради с години, а "армейците" преди броени месеци не беше ясно ще имат ли въобще отбор? Съчетано с инкасирани попадения след далечен удар и от дузпа. 1:2 на сблъсъка между ЦСКА и Копенхаген в София не звучи толкова зле. И не изключва подвиг на "червените" при визитата им в Дания...
