Досущ като на кино Георги Костадинов взeма олимпийско злато
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Боксовата кариера на Георги Костадинов е екстремна, но кратка. Върхът, разбира се, е през 1972 г. на олимпиадата в Мюнхен. Тогава той печели финала в категория до 51 кг с тежки травми по ръцете и пръстите. Побеждава коравия угандиец Лео Рвабаго. Въпреки че категорията е по-лека, подвигът на българина прилича много на холивудските филми за боксьора Роки Балбоа, изигран от Силвестър Сталоун.
Когато го награждават, се разплаква на почетната стълбица. След това се състезава три години и слага край на кариерата си. Костадинов е многократен държавен шампион, четири пъти е печелил и турнир „Странджата“, както и серия от други международни състезания. Почетен гражданин на Бургас е от 2000 г., награден е и с орден „Стара планина“, както и с ордена „Народна Република България“ и със златен медал „1300 години България“.
Още от малък в родния Бургас талантът му не остава незабелязан, на 17 години той нямал загуба сред връстниците си, притежавал всички републикански титли и логично започнал да се бие при мъжете. От ЦСКА се оказали доста нетърпеливи. Още на другия ден, след като навършил 18 години, пристигнали в Бургас с повиквателна и го взели войник.
В националния отбор обаче Георги трябвало да свали 12 кг, за да отиде в категория 48 кг, което е истинско мъчение, и той бил изправен пред неприятна ситуация, защото ръководството било непоклатимо – „ако ще се състезава за България, ще се бие в категория до 48 кг”.
Точно тогава най-добрите български боксьори били поканени на международен турнир в Москва. Европейските асове в този спорт по онова време отбягвали да преминават съветската граница. В отбора на СССР бил събран боксовият елит на 15 републики. Хората разправяли, че е по-лесно да станеш световен шампион, отколкото първенец на Съветския съюз. Повечето от родните национали намерили повод да откажат поканата. Така в групата, водена от треньора на ЦСКА Васил Костов, в категория до 51 кг попаднал Георги Костадинов. В Москва той с лекота победил всичките си противници и се очертавал като голямата ни надежда за медал в предстоящата олимпиада.
В Мюнхен през 1972 г. първият противник на Георги е от Пакистан и се отказва далеч преди последния гонг, после идва ред на колумбиец, а на полуфинала един срещу друг застават нашето момче и човекът, в който повечето специалисти виждали бъдещия шампион - Блажински от Полша. И победата, и загубата в случая осигурявали бронзов медал, но той изобщо не бил включен в плановете на Георги. Бургазлията победил със значителна преднина в точките, за да застане срещу един истински танк - Рвабваго от Уганда. От предните битки ръцете на Костадинов били надути като току-що изпечен самун. Инжекциите за момент спасяват положението и нашенецът излиза с единствената мисъл да не позволи на чернокожия си противник да го удари.
„Добре съзнавах, че само веднъж да ме уцели, с мен е свършено - спомня си Георги. - Движех се непрекъснато, пласирах по някой удар...” В крайна сметка с 5:0 съдийски гласа Георги става победител и първият български боксьор олимпийски шампион.
