ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Големият поет Недялко Йорданов днес навършва 78 години и отбеляза празника си със стихотверение, което публикува в страниците си във фейсбук. От месеци той всеки ден споделя там по едно свое ново стихотворение, написано в най-ранните часове, преди изгрев. Тези творби ще влязат в новата му стихосбирка "Всяка сутрин", която издателство "Милениум" подготвя. Тя ще излезе съвсем скоро, при това само месец след премиерата на мемоарната книга на Недялко Йорданов "Някога, някога... Дневници, I част". В този том се разкриват най-ранните ученически и студентски тетрадки, в които е описана първата му вълнуваща любов и е запечатана ранната му поезия. Премиерата на "Дневници", през декември, бе съпроводена и от представяне на книгите "Моят Радой", посветена на Радой Ралин, и на стихосбирката "Мрън-мрън", които са на пазара от лятото и се радват на огромен интерес.
Днес обичаният майстор на словото получи хиляди пожелания за здраве, дълголетие и несекващо вдъхновение от своите читатели и последователи в социалната мрежа като коментар под вълнуващото стихотворение, което споделяме и тук:
78
Не знам – щастлив или ядосан –
съм в този странен час.
Такъв... Седемдесет и осем!
Нима това съм аз?
Космическа, направо, възраст...
Как стана тъй, не знам...
И колко лесно... колко бързо...
И малко ме е срам...
Нима такъв ще ме запомнят –
набръчкан... побелял.
Уж писах стихове любовни...
И ето ти!.. Финал!
И все така не ми се вярва,
че свършва този свят.
Написа: „Грозно грачи гарван...“
Поетът – толкоз млад.
И после толкоз млад загина...
Със черната брада!
За свойте Майка и Родина
във бой за свобода...
Огромните очи... Мустакът...
И слепият поет...
Куршум... Любимата го чака...
Свещеният обет...
И другият... Внезапно мъртав...
А юноша дори...
Пристига гостенката жълта...
на двадесет и три...
А аз... Седемдесет и осем...
И доживях... Късмет...
Да, знам... Не е в това въпроса...
Но все пак съм поет...
Добре де... Вижда му се края...
И точно затова
ще трябва да се постарая...
със бялата глава
да пиша още.. още.. още...
Пък глупаво макар...
И всички дни и всички нощи...
И да не бъда стар...
Седемдесет и осем ... Бърже!
И струва си... Защо?
И тъй и тъй съм ги навършил...
Поне да станат сто...
18 януари 2018г.
6ч. 45 м. Сутринта
