Последвайте ни в Google News Showcase
Черни списъци, санкции…Животът ми мина в това, събужда най-атавистичните рефлекси.
- 1986 г. Списък на родители и ученици в бургаската Английска гимназия, които искат изгонването ми, защото руша дисциплината в училище и отказвам да вляза в Комсомола.
- 1987 г. Списък с ученици в бургаската Английска гимназия, които трябва да бъдат разпитвани и профилактирани в Детска педагогическа стая.
- 1990 г. Списък на шефове на творчески съюзи - СБП, СБХ, композиторите, които призовават да не бъда допускан до театри, изложби и концертни зали, защото съм репортер във вестник "Демокрация".
- 1995 г. Списък на интелектуалци, които настояват да бъда изгонен от Созопол и "Аполония" като кореспондент на "Труд", защото пиша за далаверите на фондацията на Димо Димов с местната община.
- 1999 г. Списък на композитори и певци, които настояват да бъда изгонен от "Златният Орфей" като кореспондент на "Труд", защото пиша отрицателно за фестивала.
- 2008 г. Попадам в списъка на ДАНС "Галерия" заедно с други двама колеги от "Уикенд". Обект сме на няколкомесечно подслушване и следене, защото представляваме опасност за националната сигурност (а всъщност заради писания за връзките между премиера Станишев и фаворита му Вигенин).
- 2019 г. Списък на журналисти и издатели, които искат ПИК да бъде лишен от рекламни договори, а политическите партии да спрат контактите си с медията заради публикувани неприлични снимки с вибратори на годеницата на Борислав Игнатов, кандидат-кмет от ДБ.
- 2020 г. ПИК попада в списъка на протестърите за иституции, които съдействат на "мафията и Боко" и трябва да бъдат атакувани физически. Следва протест пред редакцията с опит за погром над сградата и сплашване на журналисти.
Пазя си някои от тези списъци, други са потънали безвъзвратно в чекмеджетата на забравата. Драските в съзнанието обаче остават. И се разпалват, чуя ли за поредната дискриминационна стигма тип "Магнитски". Стигма, построена на доноси, както винаги е било. В един графично мислещ свят.
Моралната полиция издава присъда без право на обжалване, без презумпция за невинност, без доказателства. Активирани са най-низките инстинкти на тълпата - склонността към конформизъм, сеирджийството, стадното чувство, страховия комплекс. И гадната дилема, че да оцелееш, означава да предадеш другаря си.
Това е комунизмът - монополът върху истината, насилието над чувствата.
След всеки следващ списък ставах все по-самотен, уморен и обезверен. Най-трудно бе да стоя изправен, да не се крия зад другите, да не изменя на себе си.
"Ние ще плямпаме, ще ги дразним, хайде да видим какво ще ни направят", окуражаваше ме моят приятел Божидар Димитров, светла му памет.
Ами...какво. Неглижиране, остракизъм, цензура. Запазено място в списъка с лошите. Цял живот - черна овца в черен списък.
На всичко се нагледах, при всички режими, но сега ми изглежда по-страшно, защото новите комунисти (синове и внуци на старите доносници) вече пипат и семействата. Наравно с теб анатемосват жените и децата ти. И ако това не ни предизвика да креснем, значи заслужаваме тъжната си участ.
Днес бях аз, утре ти си следващият. В следващия списък.
