Недялко Недялков: ПОТРЕСАВАЩО Е. Трябва да се радвам, че финансов ще е Кокорчо, а не Росица Велкова? Че премиер ще е "академик" Денков, а не Гълъб Донев? Че шеф на МВР ще е протежето на Бойко Рашков? Писна ми да степенуваме злото. Как да изберем Орбан, като сме избрали да сме роби?!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
КОНФОРМИЗЪМ.
Гласувахте за ГЕРБ, за да получите шарлатаните, срещу които се борихте.
Асен Василев - финансов, Денков - премиер е...потресаващо. Но никога няма да си признаете.
И всичко е в името на "бъдещето на България", разбира се.
И всичко е чудесно, справедливо, почтено, европейско.
Цял живот така ни залъгваха.
И все не го дочакахме това бъдеще.
Бъдеще време в миналото, такова е глаголното време, което обитавахме.
Вярно, ония, които ни заблуждаваха в необходимостта от компромиси и загърбване на моралността заради "бъдещето", си устроиха чудесно своето собствено бъдеще. На наш гръб, с нашите пари, с нашия труд, прегазвайки нашата мечта.
Сега ни убеждават колко ще е хубаво, че служебният кабинет на Радев няма да е на власт.
Да е хубаво, да е хубаво, но колко да е хубаво...
Как да насиля себе си и да се зарадвам, че финансов министър вече няма да е Росица Велкова, а Кокорчо?
Че премиер няма да е Гълъб Донев, а схемаджията на ПП Николай Денков, който стана академик, докато беше министър?
Че шеф на МВР няма да е Демерджиев, а протежето на Бойко Рашков - Калин Стоянов?
Че правосъден няма да е Крум Зарков, а ДБ-фанатикът и неомарксист Атанас Славов?
Истината се познава в сравнение. Тези хора правят ли ви щастливи? Те ли са гарантите за бъдещето на България? Гаранция са, разбира се, но за още по-голям грабеж. И за подрънкване на оръжия в една чужда война.
Писна ми да избираме по-малкото зло. Писна ми да степенуваме злото. Това е извращение - нито злото, нито свободата, нито принципите могат да се оразмеряват.
Пропагандата бодряшки тръби: в политиката няма ценности, а само интереси. Такава обаче е политиката, наложена ни от колониалното мислене. Българският модел в публичността е да смаляваме себе си и безропотно да приемаме ролята на резоньори, масовка. Преди на Съветския, сега на Европейския съюз.
Защото сме били твърде "дребни", гранични, кръстопътни, в периферията на географията и историята; великите сили трябвало да решават съдбата ни на салфетка.
А всъщност ни приемат за такива и се отнасят с нас така, защото ние така се държим, ампутирани от елементарно достойнство. Не национално - човешко дори!
Да, лидерите ни са кофти, полумъже, сламени хора, зависими и страхливи. Но политиците са проекция на народа си. Как от такъв народ да се пръкнат други лидери? Как да изберем Орбан, като сме избрали да сме роби? Как да преборим корупцията, като изоставяме сам първия прокурор, дръзнал да й се опълчи?
Мълчанието, смирението пред очевадната неправда, представена като "правителство на консенсуса", са поредният пирон в ковчега на овчедушието българско; в пантеона на преклонената главица, дето сабя не я сече.
Конформизмът като агрегатно състояние на една обуначена тълпа, майсторски разделена на агитки. Които се мразят, докато...не им се наложи да се заобичат. От файдица. И за да оцелеят, да не си помислете, че е от загриженост за отечеството...
