ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ние разказваме за войната, която никога не свършва, независимо от това какво е преживяло човечеството, какво е узнало за себе си, какво е узнало за мотивите. Това заяви режисьорът Стоян Радев за новия си спектакъл “Ничия земя”, чиято премиера ще бъде в Народния театър „Иван Вазов”.
Радев посочи, че това, което го удивлява е, че знанието не води до поумняване, не води до отказ от агресия. “Ние се занимаваме с тази инерция на унищожението, която никога не свършва”, посочи режисьорът. За постановката си Радев заяви, че тя се случва, след като от хиляди години лицето на войната е явявано по един или друг начин в литературни текстове, картини, филми, музикални произведения, театрални спектакли. „Нямам самочувствието да кажа, че добавяме някакъв нов щрих, но показваме това лице на войната, което непрекъснато се набива на очи”, обясни той. „Смъртта е един окончателен край, който винаги е трагичен. Дори в един сатиричен разказ като нашия, в който повече е смехът, усмивката замръзва на лицето тогава, когато някой си отиде завинаги. Това е и целта на постановката ни - в едно камерно пространство, зрителите да видят едни лица, които изчезват, защото когато четем за военни конфликти, много често не си даваме сметка за фактическата човешка загуба”, коментира той, като добави, че театърът връща личното преживяване и личната болка и загуба.
Постановката е по адаптиран филмов сценарии, което, според режисьора е било постигнато трудно. В театъра, според него, психологията на героите започва да се разглежда под лупа и много по-подробно и внимателно са разглеждани мотивите на героите, но все пак остава верен на оригинала. Филмът на Данис Танович „Ничия земя” (2001) е дебютът му в игралното кино, лентата печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.
„Различното е, че филмът се занимава с обстоятелства, докато пиесата влиза дълбоко в историята на всеки от персонажите”, обясни Радев. По тази причина и много от текстовете са се появили по време на репетициите и то разсъждавайки върху ситуацията, в която са попаднали героите, затова и актьорите са в голяма степен съавтори на постановката. Според един от актьорите в спектакъла Йосиф Шамли, това, на което го е научил образът, който той е изиграл е отношението към доверието и недоверието. “Така, както аз построявам ролята си, конфликтът се гради точно на това недоверие и самият аз съм изследвал границите на това недоверие. Бих искал да оставя неизследвани територии в самото действие, които да се пораждат сами по себе си и да мога да ги обмислям по време на действие, по време на спектакъла. Самото представление също разчита на това”, обясни той.
