Новата незаконна шефка в "Автомагистрали" Десислава Христова: Скъпи г-н Доган, аз ви се доверявам. Душата и сърцето на ДПС ухаят на свежест, на пролет, на безкрайност (ФАКСИМИЛЕ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Скандалната Десислава Христова, изгонена заради "АПИ-гейт", която служебната министърка Виолета Комитова незаконно опитва да назначи без конкурс в борда на директорите на държавното предприятие "Автомагистрали", се оказа възторжена поклонница на лидера на ДПС Ахмед Доган, когото засипва с пространни писма и дитирамби от години наред.
Според сайта на ДПС Десислава Христова е дългогодишна активистка на партията, дори е била на четвърто място в листите на движението в 25 МИР в София на предните парламентарни избори. Професионалната й кариера е тясно свързана със строителството по-точно с пътното, като е работила преди всичко в държавни ведомства и фирми.
Чувствата си към Доган пък излива в писания, публикувани дори на сайта на ДПС, като това от 3 март 2017 г.
С явен уклон към анатомични реминисценции на патоанатом, извършил прецизна дисекция на буквално разфасован на клетки труп Хирстова пише на Доган, от които става ясно, че този труп е самата му партия:
"В тази група влизат клетки, здрави външно, надъхани с много самочувствие, без очи да виждат себе си и света наоколо, още по-малко способни да се самодиагностицират, регенерират, или да лекуват околните. Такива клетки могат да бъдат изолирани и безопасни, но когато са поставени на ключови места в тялото и им е поверена роля, която е важна за жизнените функции на органите, тогава става страшно!", обяснява Христова на Доган наблюденията си.
"И продължава: "Тогава онези здрави и усещащи неприятната миризма клетки, иначе способни да бъдат пълноценна част от цялото, биват отблъснати и така се лишава общото. Същевременно, около болната, но поставена на ключово място клетка, се оформя едно обкръжение, което или е подобно на нея и може да гравитира без проблем, или такова, което просто стои, но не функционира, защото не вижда смисъл.Тогава ясно се вижда огромната пропаст между фундаменталните принципи, ценности и същност на тялото, проектирано от душата, и тази болна част. Получава се дисбаланс между вътрешното и външното", върти безмилостно скалпела Христова в прочувственото си писмо до почетния председател на ДПС."
И изрича тежката диагноза с очевидни намеци за летален изход, който явно поверява на Доган: "Тази трета категория болни клетки нямат възможност да споделят принципа на заедността, нито на толерантността. Напротив! Те предпочитат да има отделност, за да не се забележи тяхната собствена, същностна накърненост".
Дамата очевидно е склонна към епистоларни обяснения пред Доган, както става ясно от началото на писмото: "Г-н Доган, преди време аз Ви казах, че Ви се доверявам. В това изречение вложих всичко и Вие ме разбрахте. Днес пак Ви казвам – „Аз Ви се доверявам!” И това доверие е опората, на която стоя стабилно, за да мога да продължа напред по пътя, на който стоя сега."
А в края на това поредно писмо до Доган авторката Десислава Христова преминава към излияния на толкова възвишени чувства, че зарязва клетките и дисекцията и го удря на природни картини: "Навремето аз сама почуках на вратата, без да очаквам, че някой ще ми отвори. Знаех, че такива врати са тежки и не се отварят лесно. Вие променихте всичко в моите представи. Днес онова доверие, което Ви изпратих с послание и беше мое вътрешно усещане, днес съществува много по-силно и многообразно. Душата и сърцето на колективното тяло ДПС са силни, здрави и ухаят на свежест, на пролет, на безкрайност. За мен това е най-важното!"
След такива проявления на личности, които току биват монтирани в управлянието на държавата, човек започва да се пита защо, за да получи шофьорска книжка, всеки човек трябва да има медицинско от психиатър, че е със здрав разсъдък. А за да управлява държавата - не.
Преценете сами от пълния текст на писмото на днешния член на борда на директорите на държавното предприятие "Автомагистрали" Десислава Христова, сложена на поста от слежубната министърка на регионалното развитие Виолета Комитова във второто служебно правителство на Румен Радев.
Уважаеми господин Доган,
Честит национален празник!
Щастлива съм да Ви поздравя на този ден и да Ви пожелая много здраве и неизчерпаема енергия, която е нужна и за България, и за ДПС!
Г-н Доган, преди време аз Ви казах, че Ви се доверявам. В това изречение вложих всичко и Вие ме разбрахте. Днес пак Ви казвам – „Аз Ви се доверявам!” И това доверие е опората, на която стоя стабилно, за да мога да продължа напред по пътя, на който стоя сега.
Когато Ви писах за първи път, пред мен нямаше очертан път, а само желание да изразя нещо, което идваше от душата и в което нямаше разум- проводник на сметки и уравнения, на баланс на числа и планове за стъпки. Тогава изразих своето вътрешно усещане, а според мен то е по-вярното от всичко рационално. Сега стъпих по начин, който не съм мислила, не съм очаквала, нито пожелавала. В моите представи ролята ми на този етап бе да погледна глобалното, да докосна цялото, да усетя другите части на колективното тяло и да опозная целия жив организъм в дълбочина. Знам, че едновременно с този процес, водена от доверието си и цялостното усещане за Вас, аз бих могла да отдам много и силна енергия на организма за неговото здраве и сили. Исках (и продължавам да искам) цялото да стои стабилно и да успее да задържи позиции, дори да получи нов тласък с една нова визия, която да му даде нови хоризонти, без да губи досегашните. Случи се така, че сега съм концентрирана на едно място.
Благодаря за отворената врата, за възможността да се доближа, да стана съпричастна!
Много съм щастлива и затова, защото сърцето на организма ДПС е добро! Това ме кара да вярвам, че изконните ценности са съхранени в добри ръце и душата няма да бъде предадена.
Въпреки всичко, аз не се отказах да правя паралелно и това обследване на организма и на различните негови части. Намерих здрави и жизнени клетки, които функционират правилно в хармония с другите и с цялото. Намерих и здрави, но без достатъчно капацитет да могат да се самолекуват при необходимост, такива, които без усилия могат да бъдат преформатирани, стига да се появи външна клетка и да ги докосне. Усетих и фалшивата рефлексия на ампутирани преди година части!
Намерих обаче и друга категория, която лично за мен е потенциално най-опасна. Скоро Ви бях споменала за „голямата група на амбициозната посредственост”. В тази група влизат клетки, здрави външно, надъхани с много самочувствие, без очи да виждат себе си и света наоколо, още по-малко способни да се самодиагностицират, регенерират, или да лекуват околните. Такива клетки могат да бъдат изолирани и безопасни, но когато са поставени на ключови места в тялото и им е поверена роля, която е важна за жизнените функции на органите, тогава става страшно! Тогава онези здрави и усещащи неприятната миризма клетки, иначе способни да бъдат пълноценна част от цялото, биват отблъснати и така се лишава общото. Същевременно, около болната, но поставена на ключово място клетка, се оформя едно обкръжение, което или е подобно на нея и може да гравитира без проблем, или такова, което просто стои, но не функционира, защото не вижда смисъл.Тогава ясно се вижда огромната пропаст между фундаменталните принципи, ценности и същност на тялото, проектирано от душата, и тази болна част. Получава се дисбаланс между вътрешното и външното. Тази трета категория болни клетки нямат възможност да споделят принципа на заедността, нито на толерантността. Напротив! Те предпочитат да има отделност, за да не се забележи тяхната собствена, същностна накърненост. Те демонстрират нетолерантност, за да скрият неувереност и неспособност да съзидават, да обединяват, камо ли да отдават онази енергия, която може да въвлича, да очарова, да отваря портали за нови клетки. Те отказват да се погледнат в огледалото!
Моето желание да бъда съпричастна към двигателя, който отдава енергия на тялото, не е каприз, а потребност, породена от същността ми. Където и да се намирам, аз съм една и съща, такава, каквато съм. Когато съм близо до болно място, естествената ми реакция е да започна да въздействам активно. Когато съм до здраво място, започвам да отдавам още повече енергия, която да прибавя към него. Когато обаче съм поставена в кръга на орган, съставен от клетки от категорията на последните, започвам да се измъчвам, защото не мога да бъда в естественото си състояние. Там енергията се разпилява. Единственото, което може да направи тази енергия, е да предпази мен от заразяване и да не нанася тежки удари върху същността ми.
За мен успехът не се изразява само в механичния сбор на едни числа, показващи едни резултати. Знам, че това е крайната цел, това е много значимо за пътя след 26-ти март. Целта оправдава средставата и тогава всякакви ценности, принципни, послания и качества са без значение, доколкото има други механизми за нейното постигане, макар и порочни, и според мен – задълбаващи болестното състояние на обществото. Въпреки това, аз съм убедена, че въздействието върху съзнанията на хората, чрез силната, позитивна енергия, чрез идеалите, чрез ценностите, заложени в душата на ДПС, могат ако не да докарат механично голям сбор от числа на 26-ти, то да допринесат в качествено отношение, да привлекат нови, здрави клетки, способни да станат неделима част от тялото и да го държат живо и здраво. Това според мен има голямо значение, защото всеки организъм има нужда от пречистване, поддържане, обновяване, освежаване, а дори ако щете – да покаже красивото, което стои вътре, но някак не излиза наяве, затрупано от болни клетки. Това е грижа в дългосрочен план.
Скъпи господин Доган,
Навремето аз сама почуках на вратата, без да очаквам, че някой ще ми отвори. Знаех, че такива врати са тежки и не се отварят лесно. Вие променихте всичко в моите представи. Днес онова доверие, което Ви изпратих с послание и беше мое вътрешно усещане, днес съществува много по-силно и многообразно.
Душата и сърцето на колективното тяло ДПС са силни, здрави и ухаят на свежест, на пролет, на безкрайност. За мен това е най-важното! Защото в тези части е същността на цялата конструкция, на всички изначални ценности и те са фундамента, върху който може да съществува тялото, дори когато в него и около него текат болестни процеси!
Реших, че ще Ви напиша това днес, а не след изборите, защото мисля, че времето е фактор, който има своето значение за бъдещето на организма. Едно виждане през очи, които идват отвън и не са заслепени и повлияни от вътрешните процеси, могат да улавят трептенето на тялото по друг начин.
Аз съм в хармония с душата, черпя енергия от нея, което ми дава сили да отдавам същността си за доброто на цялото, а чрез него – на обществото.
Идеализмът не означава липса на рацио, на способност да се върви по аналитичен и логичен път. Според мен той е дар, който носи специфичен заряд, необходим в глобалните процеси. Осъзнавам добре, че той е неблагоприятен от гледна точка на разума за онзи, който го носи. Историята показва, че идеалистите изгарят. Но когато носиш огъня в себе си, този път е логичен и естествен.
3-ти март 2017 година С уважение:
Десислава Христова
