ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Европейският съюз въвежда нови правила за изкуствения интелект (AI) – тема, която в студиото на NOVA NEWS обсъдиха преподавателят по медии и комуникация Жюстин Томс и експертът по киберсигурност Христиан Даскалов. Новият Акт за изкуствен интелект цели да задължи технологичните компании да спазват принципи на прозрачност, сигурност и защита на авторското право. Докато регулацията се разглежда като необходима стъпка, тя повдига въпроси дали реално ще защити потребителите, или ще се превърне във "врата в полето", която забавя иновациите, без да носи реална сигурност.
Новият европейски Акт за изкуствен интелект ще влезе в сила поетапно, като основните задължения за компаниите ще станат факт през август 2026 г. Още от този август обаче, фирмите, които създават системи с общо предназначение, като популярните чатботове, ще могат доброволно да се присъединят към специален кодекс, който да ги подготви за бъдещите изисквания, обясни експертът по киберсигурност Христиан Даскалов.
Според него, регулацията е насочена в три основни направления. Първото е свързано със защитата на авторското право. "Най-важното нещо е, че ще има задължение да се разкриват данните, с които тези модели се обучават. Това е важно и за нас като създатели на съдържание, за да можем да знаем дали наши произведения - музика, картини, снимки, текстове, книги, новинарски сайтове, дали те се използват от тези модели и респективно можем да възразим или да искаме заплащане", коментира Даскалов. Той обаче посочи, че вече има сериозен скептицизъм относно ефективността на мярката. Над 40 големи организации за защита на авторското право, сред които и Music Authors, са изразили несъгласие, определяйки закона като "врата в полето", която технологичните гиганти лесно ще заобиколят.
Второто направление засяга киберсигурността и системните рискове. Регулацията ще обърне специално внимание на AI системи, които могат да се използват за манипулиране на потребителско поведение или за създаване на дезинформационни кампании.
Третата ключова сфера е прозрачността на самите системи, като ще се изисква информация за тяхната архитектура и начин на работа.
Жюстин Томс, преподавател по "Медии и комуникация" в НБУ, определи твърденията, че новите правила ще спрат иновациите, като "големи спекулации". Според нея законодателството винаги закъснява спрямо технологиите и този акт не прави изключение. "Мисля, че законодателството е дори много късно. Европейският съюз в момента е единственото тяло в целия свят, което въобще прави нещо, за да защити хората, крайните потребители, от нашествието на AI", заяви Томс.
Тя подчерта, че AI е великолепен инструмент, който коренно ще промени живота ни, но обществото трябва да се научи да живее с него. "Въпросът е, че ние като хора трябва да знаем и да сме достатъчно медийно грамотни и дигитално грамотни докъде се простират възможностите му и това да не предоставяме супер лесно своя лична информация", каза тя, давайки за пример популярни онлайн игри, които събират данни и снимки на потребителите, за да захранват AI модели.
И двамата експерти се обединиха около тезата, че грамотността и критичното мислене на потребителите са от решаващо значение. В свят, в който AI генерира все по-реалистично съдържание, включително и фалшиви "deepfake" видеа и снимки, способността да се разпознава манипулацията става основно умение за защита от дезинформация и злоупотреби.
