ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Приликите между летните протестъри от 2013 година, чието вувузелене още навява спомен за случаен и много груб махмурлук и едновремешните активни борци срещу фашизма и капитализма стават все повече. Тези дни се изясни, че за шеф на Българската агенция по храните е назначен Дамян Илиев. Това щеше да е една съвсем банална новина, ако не беше станало ясно, че той всъщност е баща на манекенката Таня Илиева. Тя се прочу именно по времето на летните протести, когато на 14 юли 2013 година дефилира с разголени гърди из София в ролята на Свободата от прословутата картина на Йожен Дьолакроа.
14 юли се оказа метафорична дата. Не само защото протестърите се бяха объркали в историята като пиянки в непознат квартал, но и, защото именно тогава стана ясно, че протестът е взет в плен от пиарките, политическите инженери, грантовите нарциси и от автентичния гняв не е останало абсолютно нищо.
Голите цици просто оголиха истината за подмяната. Беше се родило не нещо, което е автентично, а един Франкенщайн, едно зомби, едно политическо уродче, цялото в пъпките на антикомунизма, истерията, дребната интрига и скандалджийството, издигнато в ранг на църковен канон. После се видя, че всички лозунги на умните и красивите за радикална промяна, нови правила и добре възпитан капитализъм са били пълна измислица и крякаща лъжа. Цялата лятна битка, оказа се, е била единствено и само за държавни заплати и непроветриви постчета. Битката се оказа за пари, а не за ценности. Защото, ако беше наистина за ценности, протестърите щяха да стоят като будна съвест встрани от властта и да дебнат да не би някой да пристъпи границите, които са начертали.
Но като хормонясали тийнейджъри, получили покана за оргия, те всички колективно продадоха душите си и дори не се пазариха за цената. Защото не е само бащата на голата манекенка. Съвсем набързо да припомним. Протестърът Георги Близнашки осъществи еротичния блян на живота си и за три месеца стана премиер. На него толкова му и трябваше. Три месеца се чувстваше значим. Недоучилият музикант Виктор Стоянов оглави Филхармонията. Мартин Иванов, който беше шеф на "Архивите", стана министър на културата в служебния кабинет. Бетина Жотева получи заплата като говорител на Външно министерство, но очевидно амбициозната дама не се е задоволила с това и бе назначена от президента като шеф на СЕМ. Съмнителният интелектуалец и полупоет Ясен Атанасов стана съветник на Румяна Бъчварова в качеството й на вицепремиер. Христо Иванов, също виден протестър, се уреди като министър на правосъдието и медиите на кръга "Капитал" получават нещо като скоростен оргазъм всеки път, когато споменат името му. Цялата алчна клика се уреди на постове. Гражданската психодесница за пореден път показа, че съществува единствено и само в името на консумацията. Други нейни пориви за живот всъщност не са известни. И точно това е доказателството, че пред очите ни това, което трябваше да бъде демократична десница с ясни принципи, синеоки градски кариеристи, но с добри сърца, всъщност се е превърнала в едно зомби, чиято единствена комуникация със света е желанието да яде мозъчни клетки и да пуфти похотливо, когато види някоя примамлива работа в държавната администрация.
Този образ за зомбясалите десни, въпреки своята неизбежна поетичност, може да ни обясни голяма част от истеричната история на българския преход.
Забелязал съм нещо в тактиката на десницата. Изведнъж, като общност взела по едно и също време дрога, те почват да имат едни и същи халюцинации и заживяват с усещането за окончателност на историята. Присъдружните им медии веднага транслират тези видения, с цел да убедят незаразеното от тази болест население, че всичко, което се проповядва, ще стане истина буквално всеки момент, стига обществото да се освободи от: комунисти, анархисти, червени боклуци, ченгета, досиета, едрогърди блондинки, извънземни, рептили, масони, джихадисти или революционни поети (ненужното да се задраска).
Навремето основен зомбифициращ фактор на десницата беше приватизацията. Нейните адепти вървяха и повтаряха как тя ще реши всички проблеми на България, обикаляха като пророци на екстази из екраните и дърдореха едно и също. Приватизацията бе свързана с другата тежка политическа дрога - "цивилизационния избор". Твърдеше се, че съчетанието между двете веднъж завинаги ще постави България на правилния коловоз на историята и след това българите нямаше да имат друг избор, освен да дебелеят доволни, потънали в охолство, блаженство и светло бъдеще.
Разбира се, между виденията на едно зомби и тяхната реализация стои един съвсем миниатюрен проблем, наречен "реалност". В реалността начинът, по който мракобесните десни осъществиха приватизацията, може да бъде наречен единствено криминален. Тя даде на олигархията собственост на безценица и се оказа, че комбинацията от алчни луди на власт и бизнесмени с дебели вратове води единствено до под кривата круша. Заради това десницата в нейните стари форми корабокрушира политически. Зомбитата останаха без кауза, защото битката срещу паметници не може да се брои за кауза. Нещо повече - зомбитата загубиха основния смисъл на съществуването си - консумацията на държавна власт. Виденията им бяха посечени, хората бяха ядосани и много години зомбитата си обитаваха техния изолиран остров в политическия океан, където никой не смееше да пристъпи без противогаз или поне без червена петолъчка в ръката, с която да ги разгонва на тумби.
После обаче се появи нов фактор за зомбификация и днес същите хора, които бяха основни адепти на масовото раздържявяване, сега твърдят, че едва ли не приватизацията са я окепазили комунистите, гадните червени боклуци, въпреки че я правеха самите те. Но това е само странично отклонение. Новата величествена мантра е "съдебна реформа". Процесът е абсолютно аналогичен. Управляващата групировка произвежда един законопроект, който е толкова нещастен в своите цели, че прилича на романтична стихосбирка на поетеса, която не може да римува. За първи път пред очите ни се прави опит, под формулировката "съдебна реформа", властта да стъпи върху гръбнака на ВСС, да го пречупи, в името на това, оттук-нататък само проверени десни кадри да стъпват там. И понеже новото поколение зомбита са наясно, че предлагат единствено и само узаконена простотия, из медиите са пуснати всички грантови експерти, които да обясняват как тази съдебна реформа ще остане в историята на България. Видя се, че в защита на политическата метла най-силно се проявява още един протестър - преподавателят по право Кристиан Таков, един от първите, които се уредиха с държавна службица - съветник на президента, който после реши, че това не му е достатъчно и стана председател на Арбитражния съд в Българската търговско-промишлена палата. Политолози от различни фондации също бяха пуснати по пързалката да възпяват величествената реформа и да съскат срещу всеки, който има критики към нея. Процесът е толкова ясен и предвидим, че не е необходимо да имаш окултни сили, за да предскажеш абсолютно нещастния му завършек.
Парадоксално е, но инженерите на съдебната реформа този път допуснаха жестока пиар-грешка в атаката по взимане на цялото общество за заложник. Докарана от чужбина, легендарната румънка Моника Маковей така жестоко стъпка с дамското си токче идеята за осъществяването на реформата са необходими промени в конституцията, че сигурно правосъдният министър Христо Иванов още пикае кръв от този тежък удар. Пред цялата сбирщина от протестъри Маковей обяви промените в конституцията просто за прах в очите и посочи, че за борбата с корупцията е необходима воля. А кога сте видели зомби със собствена воля? За тях е важна не волята сама по себе си, а възможността още една година да дават интервюта за това каква воля имат. Разликата е огромна. Едното е реално действие, а другото е част от отровата, която зомбифицира.
И ако на някого са му останали реални сетива, той лесно може да види подмяната. Именно хората, които навремето корумпираха жестоко съдебната система като изгониха от нея способните за сметка на партийните послушковци със сини членска карти, сега реват от възмущение колко олигархизирано било всичко. Точно тези, които превърнаха прокуратурата в бухалка на власт чрез назначаването на главни прокурори с объркано съзнание като Иван Татарчев и Никола Филчев, назначение на СДС от край до край, сега се вайкат като оплаквачки, че обвинението не работело. Просто фабриката за зомбита е пусната на пълни обороти, а всички, които леят сълзи, със сигурност изчисляват какви заплати ще взимат, когато ги приземят с парашути на хубавите места. Моделът е един и същ.
Когато след година две абсолютно нищо не се промени, а точно обратното, нещата се скофтят отвъд нормалното (американците имат израз FUBAR - Fucked Up Beyond All Recognition - прецакано отвъд възможността за разпознаване), очаквам още 60 години комунистите да са виновни за всичко. И това ще го казват хора, разположени удобно в държавните кресла, които се събират на по чаша скъп коняк, за да си припомнят протестърското минало и величествената улична битка срещу червените боклуци, която им даде уникалната възможност никога повече нищо да не работят.
Историческите цикли в България се повтарят с настойчивостта на
хормонално разстройство.
