НОВО ПРОУЧВАНЕ ЗА ВНОСНИТЕ ХРАНИ ДОКАЗВА: Пробутват ни по-скъпи боклуци! Шоколадът ни е с по-малко какао, детското мляко - с растителни мазнини
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Общо 106 проби, обхващащи 53 храни и напитки от една и съща търговска марка, предлагани, от една страна, в търговска верига в България, а от друга - в същата или подобна верига магазини в избрани държави - членки на ЕС. Това е най-общо обхватът на проучването, което огласи днес министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Тези изследвания са много по-мащабни от предшестващите ги миналото лято и са направени в периода между 21 февруари и 20 април. Сравнявани са продукти, продавани у нас, в Германия, Австрия, Италия и Чехия.
Изследването обхваща сравнение на етикети и на външни белези; сравнителни изпитвания в лаборатория - по органолептични и физикохимични показатели и съдържание на специфични съставки; сравнение на цените. Сравнението на етикетите сочи, че при 40 продукта /75,5 на сто от обхванатите продукти/ информацията на етикетите е идентична, а при 13 продукта /24,5 на сто/ са налице различия в представената информация по отношение на състав и/или хранителната стойност.
Различията в етикетите се отнасят за мляко за малки деца, моцарела, безалкохолни напитки, сладкарски, тестени и шоколадови продукти и зеленчуков бульон.
Чехия е една от страните, които също се оплакват от различни стандарти, но изследването установява, че имаме по-лоши храни и от чешките, каза министърът. По думите му резултатите показват, че идентични продукти на нашия и западноевропейския пазар показват над 20 процента разлики в етикетите и над 40 на сто по-високи цени при нас. Най-обезпокоителен и неприятен е фактът, че това се отнася за мляко за малките деца. Физикохимични разлики има само при един продукт - адаптирано мляко за малки деца. У нас то е с по-високо съдържание на растителни мазнини, но с по-ниско съдържание на макроелементи и витамини.
При сирене моцарела има разлика в цвета и вкуса на продуктите, наличие на шупли в разрезната повърхност и утайка в саламурата на българския аналог. Продуктът от България е с по-ниско нетно количество и по-малко количество сирене в опаковката за сметка на повече саламура. При бързо замразените багети има по-малко колбас и твърдо сирене в продукта на българския пазар, за сметка на повече чушки, доматено пюре и хлебна база.
Млечният шоколад у нас е с по-ниска масленост и по-ниско съдържание на какао в българския аналог. В млечен шоколад от друга марка е установено по-малко съдържание на лешници в продукта на българския пазар. При безалкохолните напитки са открити разлики в състава, степента на газираност, вкуса и енергийната стойност. Безалкохолни напитки със съдържание на портокал на една и съща фирма например е с най-ниско съдържание на плод у нас, както и в Унгария - 5 на сто, докато в Италия то е над два пъти повече, или 12 на сто. В половината държави напитката се прави със захар, а в другите, в това число и у нас - със заместител. Има и разлика в газираността.
Данните сочат също така, че при 31 продукта /58 на сто от обхванатите продукти/ цените в България са с между 0,4 на сто и 64,8 на сто по-ниски от тези в съответната държава - членка на ЕС.
Като цяло цените на шоколад, бисквитени изделия и безалкохолни напитки в България са съществено под тези в останалите държави - членки на ЕС, обхванати от проучването.
Общо 22 продукта /42 на сто от обхванатите продукти/ се предлагат по-скъпо в България /от 1 процент за сирене "Бри" в Чехия до 166 на сто за една марка паста в Италия/ отколкото в другата държава-членка на ЕС. Впечатление прави драстично по-високата цена за една марка макаронени изделия, която у нас е с 2,5 пъти по-скъпа от аналога й в Италия.
При детските храни пюре от зеленчуци в Германия е с над 40 на сто по-евтино, отколкото в България.
По отношение на цените, сравнено с Германия, на българския пазар значително по-високи са цените на плодов сок, чай и месни продукти. За останалите продукти различията не са толкова съществени - в повечето случаи разликата не надвишава 20 процента по-скъп продукт в България.
Сравнението с Австрия сочи преобладаващо по-ниски цени на българския пазар /само за два - мляко за деца и един вид пудинг, от 10 продукта цените на австрийския пазар са малко над тези в България/. При останалите 3 държави не може да се открои ясна тенденция, показва проучването.
Като цяло от новото изследване се налага категоричния извод, че е налице разминаване в състава и качеството на редица продукти, предлагани на българския и европейския пазар.
"Дебатът за еднаквото качество на продуктите, за еднаквото качество на потребителя, който трябва да бъде един на европейския пазар, е тема, поставена няколко пъти на Съвета на министрите и многократно всички страни членки от Централна и Източна Европа настояваме за единна европейска регулация", каза Румен Порожанов.
Причината за различния състав е популярен - основава се на различни изследвания за вкусовите нагласи на съответния пазар. Темата за цените е по-деликатна. За конкретните изброени продукти цените се образуват от съответните вериги магазини. "Защо са го ценообразували по този начин трябва да е тема на отделен разговор с тях", коментира министърът на земеделието, храните и горите.
Той отбеляза, че еврокомисарят по правосъдие Вера Юрова първоначално не е приела проблема като доста сериозен, но вече е променила позицията си. Има предложени промени в три директиви, свързани с потребителите, и от днес започват работните срещи в Брюксел, отчете министър Румен Порожанов. Също от днес министър Порожанов ще се срещне с представители на големите търговски вериги у нас, за да обсъди резултатите от изследването, потвърди министърът на земеделието, храните и горите.
На 30 април в рамките на Българското председателството на Съвета на ЕС в НДК ще се състои форум на високо равнище "Двойният стандарт при харните в ЕС - да сложим проблема на масата". Той е иницииран от омбудсмана Мая Манолова, а за участие в него са поканени премиерът Бойко Борисов, еврокомисарите Вера Юрова и Мария Габриел и още трима ресорни министри - Румен Порожанов, Емил Караниколов, Кирил Ананиев, както и колегите им от страните членки на ЕС, представители на Европейския парламент.
