Нямало турско робство? И фашизъм нямало. И комунизмът ни не беше комунизъм. За демокрацията да не говорим
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Спорът имало ли е турско робство в България е излишен, безсмислен, обиждащ националното ни достойнство. Този, който смята, че не е имало, трябва да бъде отведен в Баташката църква, хвърлен в кладенеца, изкопан с пръсти от обезумелите майки, и оставен да съжителства с черепите на невинните дечица, умрели от жажда или изклани от освирепелия башибозук. Като прекара една нощ там, на сутринта трябва да положи глава върху дръвника, на който са клали мъжете, и да си представи погалването на ятагана. И тогава да сложи на кантара аргументите на „съжителниците” – какви роби сме били, като сме плащали данъци, като сме имали църква, като и българи и турци ни е съдил един кадия. Да видим накъде ще наклони везната. Не познавам друг народ, който да е вдигал въстания срещу власт, с която съжителства. И обикновено, щом има освобождение – има робство. Толкова по тази тема.
В България обаче всичко е сбъркано. Подобен спор имаше по време на т.нар. демокрация имало ли е фашизъм в България. Тогава десните бяха на власт и се наложи тезата, че е нямало. Нямало Ястребино, нямало набучени на кол партизански глави, нямало братчетата Кокарешкови. Имало отделно взети зверства, извършени от психопати. Комунистите ревяха, протестираха, призоваваха световния социализъм на помощ. В същото време обаче те твърдяха, че в България червен тероризъм е нямало. Кръволок беше само Александър Цанков и шайката му, убили гении като Гео Милев, Йосиф Хербст и десетки други без съд и присъда. Толкова години на власт обаче те и дума не издумваха за най-страшния атентат в историята на Европа – в църквата „Св.Крал”, който до появата на световния тероризъм години наред беше рекордьор по невинно избити хора. Да не говорим, че това не бяха просто хора, а част от елита на нацията – генерали, полковници, герои от войните.
А иначе обичаме да спорим. Но с аргументите на конюнктурата. Историята у нас не я пишат победителите, както казваше един демократ. Историята я пишат тези, които са на власт.
