Олигархът Прокопиев пусна пипала в още 10 държави от ЕС! Смуче пари за зелена енергия с близо 1 гигават мощности в Съюза
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България се оказа тясна за мераците на разградския олигарх Иво Прокопиев да смуче публични ресурси. През последните няколко години - по-конкретно от 2020 г. досега, той е увеличил драстично полето си на действие, пускайки зелените си пипала в още общо 10 държави от ЕС.
Проверката в публичните регистри и онлайн пространството показва, че ВЕИ холдингът му „Соларпро“ към момента е инсталирал мощности у нас и в чужбина за над 2 гигавата, 1 гигават от които – в страни от ЕС. За справка, това е колкото двата малки блока на АЕЦ „Козлодуй“, които са с обща мощност малко над 2 гигавата, пише в. "Труд".
Разликата е, че токът от пети и шести блок е драстично по-евтин от този от солари, перки
и други възобновяеми източници. В същото време зелената енергия е изкупувана от държавата на преференциални цени вече в продължение на над десетилетие. И вкарвана в енергийния микс, помпащ сметките ни. Съдете сами - 1 мегават електричество от АЕЦ „Козлодуй“ струва 55 лева, а същото количество ток от ВЕИ в страната – 330 лева.
Любопитното е, че само 10% от мощностите на „Соларпро“ са в България. Поне засега. Според данните на сайта на самия „Соларпро холдинг“, у нас фирмата на Прокопиев е реализирала 43 проекта и работи по още 4 за общо 120 мегавата. В тази цифра обаче не влиза най-новият му проект, чрез който е зейнал с алчна паст към парите от ЕС по Плана за възстановяване. И по-конкретно към почти единия милиард лева, който правителството на България и премиерът Кирил Петков, играещ ролята на политическо прокси на разградския олигарх, пренасочи към строежа на големи ВЕИ централи с батерии за съхранение на ток. В края на миналата година стана ясно, че българо-датски консорциум между Прокопиевата „Реналфа“ и датската „Eurowind Energy“ ще строи централа край ямболското село Тенево като планира да ползва евросубсидии именно за закупуването на батерии за съхранение на ток. Засега т.нар. „чуждестранен инвеститор“ възнамерява централата да е 250 мегавата, но амбициите на консорциума са да бъдат построени 1 гигават мощности. Откъде най-вероятно ще дойде финансирането лесно можем да се досетим. А казваме „така наречен“, защото датският инвеститор е тясно обвързан с дейността на Прокопиев от години, като реално е побългарен и най-вероятно служи единствено и само като параван. Но да се върнем на протягането на
зелените пипала на разградския олигарх на територията на половината ЕС.
Освен в България, „Соларпро“ има проекти още в Белгия (10,6 мегавата), Дания (44 мегавата), Франция (39,7 мегавата), Италия (17,6 мегавата), Полша (40 мегавата), Румъния (3 мегавата), Нидерландия (120 мегавата), Германия (164 мегавата), Португалия (170 мегавата) и в рекордьора Унгария (240 мегавата). Интересен факт е, че в повечето от тези страни от ЕС ударното навлизане на „Соларпро“ става през 2020 г и продължава през 2021 г.. Да - няма грешка! В годините на пандемията от коронавирус. Което пък няма как да не повдигне въпроса дали само българският План за възстановяване е на прицела на Прокопиевия апетит. И докато се чудим доколко риторичен е този въпрос, е добре да споменем, че разградският олигарх далеч не се е ограничил само със страните-членки на ЕС, а също толкова ударно навлиза и в държави, надяващи се да тръгнат по пътя на евроинтеграцията. Като например Северна Македония.
Тук е моментът да уточним впрочем, че независимо дали се е прицелил към парите от ЕС, които Брюксел отпусна за възстановяване на икономиките на държавите членки от щетите, нанесени от COVID пандемията, във всяка от изброените страни
зеленият ток се ползва с някакъв вид преференция.
Тъй като Брюксел възприема възобновяемите източници като една от основните алтернативи на изкопаемите горива и съответно инструмент за намаляване на емисиите на парникови газове, в страните-членки на ЕС е обичайна практика да насърчава с някакви преференции производството на ток от ВЕИ. При едни се прилага практиката на финансови схеми за подпомагане от държавата и чрез фондовете на ЕС при построяването на мощностите. При други електричеството от подобен вид източници се изкупува на преференциални цени.
България обаче се оказва уникална,
тъй като у нас има ВЕИ-та, получили и двете – хем токът им се изкупува на абсурдно надути цени, хем има централи, при това не малко, които са ползвали схеми за финансово подпомагане за построяването на мощностите. Да не говорим, че отделно държавата компенсира големите мощности с премии от Фонда за сигурност на електроенергийната система. Всъщност правилното време на глагола е „компенсираше“, защото в началото на тази година КЕВР преустанови тази практика с аргумента, че ВЕИ-тата ще направят свръхпечалба и само няколко дни по-късно дългогодишният шеф на регулатора Иван Иванов бе сменен. Защо ли?
Но да се върнем на темата за двойното финансиране. До 2018 г. НЕК задължително изкупуваше тока и от големите, и от по-малките ВЕИ централи на преференциални цени. С промени в Закона за енергетиката обаче беше прието, че с влизането в сила на либерализацията централите с мощност 500 kW и нагоре ще продават произведеното количество зелен ток на свободния пазар. Срещу това държавата пое ангажимент да им изплаща премии, представляващи разликата между прогнозната пазарна цена и преференциалната такава. Мотивът – собствениците на такива мощности направили големи инвестиции при построяването им и трябвало да бъдат компенсирани. Така реално с преференциална, абсурдно надута, цена на тока си останаха абсолютно всички собственици на ВЕИ-та у нас
начело с монополиста в сектора Иво Прокопиев.
Тънкият момент тук обаче е, че част, при това – твърди се - не малка, от всички тези централи са ползвали помощ и при самото им построяване. Това лъсна при протестите през 2019 г. на собствениците на 274 малки ВЕИ централи, построени от тях с пари по Програмата за развитие на селските райони. Те бяха отрязани от схемата за изкупуване на тока им на преференциални цени с поправка от 2015 г. в Закона за енергетиката, тъй като, след одит на програмата, ЕК обяви, че реално ползват двойно финансиране. Причината е, че хем са взели евросредства за построяването на централите, хем държавата изкупува електричеството, произведено от тях, на завишена стойност.
Така през 2015 г. българският парламент прие прословутия параграф 18 в Закона за енергетиката, с който бяха отрязани преференциите за въпросните малки централи, чиято обща мощност – според данни на собствениците им – беше пренебрежимите общо 23 мегавата. Четири години след приемането на изменението, от Съюза на европейските производители на зелена енергия, представляващ интересите именно на собствениците на такива малки мощности, организираха протести. Причината - промяната довела до масови фалити при тях, засегнали една пета от тези малки централи. А в интервю един от членовете на Управителния съвет на организацията – Тихомир Тошев обяви, че
въпросният параграф 18 се прилага избирателно от държавата
и всъщност има доста сериозен брой големи ВЕИ-та, чиито собственици са ползвали за построяването им схеми за национално и европейско финансиране по 7 други механизми. Сред тях Европейския фонд за регионално развитие, механизма „съвместно изпълнение“ към МОСВ, кредитната линия за енергийна ефективност на ЕИБ и фонд „Козлодуй“. Въпреки факта, че са получили подобна помощ, КЕВР не прилагал спрямо тях параграф 18 и съответно токът им продължава да се изкупува на преференциални цени. Т.е. ползват двойно финансиране, посочи тогава Тошев. По думите му, благодарение на схемата се стига до драстични разлики в цената на тока, продаван от производителите, представлявани от организацията и собствениците на големи централи. Разлики, достигащи до 70 пъти. Лаконично даде да се разбере, че ставало въпрос за мощности, свързани с олигарси, но точен брой и имена на посочи.
До какво води всичко това? До сериозен удар по хазната на държавата и по джоба на нас данъкоплатците
чрез изкуствено надуване на сметките ни през напомпан с преференциални цени ВЕИ ток. И през премии, заплащани от Фонда за сигурност на електроенергийната система за инвестиции, част от които вече веднъж са получили подпомагане. Парите във Фонда впрочем отново са на гражданите на България предвид факта, че основната част от приходите му се формират от продажбата на квоти емисии парникови газове, от такса „задължение към обществото“ във фактурите на бизнес клиентите. Резултатът е лесно проследим. За сравнение цената на киловат час „зелен ток“ в Испания, където държавата подпомага инвестициите в солари и перки, но не дава преференции при стойността на електричеството, е 8 до 10 пъти по-ниска от тази в България. „Найс, а?“, както обичаше да казва един от героите в „Мисия Лондон“.
