ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През предстоящите седмици вниманието на всички европейски ръководители ще бъде приковано във Великобритания, чиито граждани скоро ще решат ще остане ли или не страната им в Евросъюза. Но това не е единствената заплаха за единството в ЕС. Проблеми назряват и в Будапеща.
Премиерът на Унгария Виктор Орбан вече отдавна е закоравял евроскептик. Идвайки през 2010 г. на власт, той даде ясно да се разбере, че няма да има никаква любов между него и Брюксел. При всяка удобна възможност той бърза да наругае лидерите на Евросъюза – а те все по-често му отвръщат.
Но напоследък Орбан изведе ситуацията до съвършено ново ниво, което застави опозиционните партии да демонстрират предпазливост към неговите замисли за изваждането на Унгария от състава на ЕС. Макар и неговата позиция по този въпрос да е далече от яснотата, има многобройни признаци, че Орбан много иска да бъде преразгледан статутът ва Унгария в състава на ЕС.
Невинаги е било така. Навремето Орбан беше страстен привърженик на Европа. Именно той водеше преговорите за встъпването на Унгария в ЕС по време на първия си мандат като премиер от 1998 до 2002 г. Но минавайки впоследствие в опозиция, Орбан започна да променя възгледите си. Той видя за себе си благоприятна възможност в това да откликне на нарастващите антиглобализационни и антиевропейски настроения сред обикновените унгарци, много от които смятат, че влизането в ЕС не им е дало благополучието, на което те разчитаха.
На власт Орбан се върна през 2010 г. твърдо установил се на антиглобализационна и антибрюкселска политическа платформа. От тогава редовно демонстрира своето пренебрежение към европейските ценности. Той приема закони,сериозно ограничаващи свободата на независимите медии и облагащи с допълнителни данъци работещите в Унгария компании от ЕС. Орбан открито заявява, че неговата цел е превръщането на Унгария в нелиберална демокрация. В качеството на достойни за похвала примери той привежда Турция, Русия и Китай. Възползвайки се от миграционната криза, той стана известен като общоевропейски лидер привърженик на твърдата политика, чиято цел е издигането на огради и защитата на „европейската крепост“. При това Орбан дава да се разбере, че Брюксел не ев състояние да направи това. И макар неговата дясна партия Фидес както и преди да влиза в състава на Европейската народна партия, която е консервативен съюз на основното направление в Европарламента, Орбан явно се превръща в бреме дори и за старите си съюзници, такива като Християн-демократическия съюз на германския канцлер Ангела Меркел.
Последните заявления на Орбан засилван обезпокоението във връзка с неговите намерения. неотдавна той, заедно с ръководни членове на своята партия, започна да нарича членството на Унгария в ЕС „чисто делови въпрос“. Това стана предупредителен знак за тези европейски лидери, които виждат в ЕС преди всичко най-важния политически проект. В едно от неотдавнашните си интервюта Янош Лазар, шефът на кабинета на премиера на Унгария, когото смятат за възможен приемник на Орбан, също се отнесе към членството на Унгария в ЕС като на чисто икономически въпрос. Това е добре пресметната провокация. Ако ЕС е просто бизнес, значи няма никакви основания да се приема общоевропейска политика по въпроса с бежанската криза. Съответно, от квотите за бежанци също трябва да има Няма нужда да се говори за това, че кризата даде мощни и ефективни антиевропейски козове в ръцете на Орбан. В едно от скорошните си интервюта за радио той каза, че Европа е престанала да бъде безопасно място за неговите съграждани – унгарците, подчертавайки при това, че позицията на ЕС по миграционния въпрос доведе до „бунтове на имигранти“, до „подпалване на бежански лагери“ и до това, че „банди от мигранти измъчват унгарските жени – нашите жени и дъщери“.
Тези коментари прозвучаха само няколко дни след обръщението на Орбан към народа на 1 март, в което премиерът придаде нова форма на дебата за миграционната политика, наричайки я епично сражение между „съставената от свободни нации Европа“ (страни привърженици на националния суверенитет, към които се отнася и Унгария) и федералистите, седящи в Берлин, Брюксел и Париж. Последните, заяви Орбан, вярват в квотите за мигранти, те превръщат Европа в своеобразен халифат, поставяйки началото на челна атака срещу нейните християнски ценности. Лявата опозиционна партия незабавно обвини Орбан, че подготвя почвата „за изваждане на Унгария от ЕС“,позовавайки се на неговия план за провеждане на референдум тази година по въпроса за европейските квоти за бежанците. Тази инициатива очевидно има за цел да даде на премиера мандат от народа за борба срещу Брюксел.
Макар такъв референдум да е грубо нарушение на правилата в ЕС, за Орбан той е идеален способ да укрепи позициите на партията си в битка с главния противник – крайно дясната партия Йобик. Следващите избори в Унгария ще се проведат през 2018 г. Поради това, естество, Орбан има в голяма степен практични причини да се занимава с насочен срещу ЕС популизъм.
Но критиката му по адрес на Брюксел не трябва да бъде приемана като чиста проба популизъм, доколкото в нея присъства силен идеологически елемент. Достатъчно е припомнянето на неговата привързаност към Владимир путин. Сближаването на Унгария с Москва се превърна в централна част от политиката на Орбан. Миналата година Москва отпусна на Будапеща голям кредит от 10 млрд. евро. тези пари изглежда бяга отделени за разширяването на единствената в Унгария атомна електроцентрала, само че някои наблюдатели виждат в тази сделка съставна част от действията на Кремъл за засилване на влиянието му над унгарците.
В същото време приказките на Орбан за нелиберална демокрация се харесват далече повече на Москва, отколкото на Брюксел. Когато става дума за ценности и езика на жестовете, унгарският премиер се чувства далече по-комфортно в компанията на Путин, отколкото на когото и да било от Брюксел. По време на последното посещение на Орбан в Москва Путин и руските медии похвалиха неговата критика по адрес на ЕС, а президентът на Русия заяви, че „защитата на европейската идентичност“ го безпокои не по-малко, отколкото Орбан. Всъщност политиката на Орбан може да бъде наречена „европутинизъм“: бандитски капитализъм в икономиката и полуавторитарна политика. Бившия някогашен най-либерален член на съветския блок Унгария отново се превърна в бяла лястовица, но този път в редиците на ЕС.
Означава ли това, че Орбан действително маневрира с цел изваждането на Унгария от Евросъюза? Навярно не. Пълно излизане на страната от ЕС почти вероятно ще се окаже крайно непопулярно в средите на избирателите. По-скоро на Орбан му е необходима определа дистанция между Будапеща и Брюксел.Той явно е против задълбочаването на политическата и икономическа интеграция между сегашните членове на ЕС. Съдейки по неговите действия Орбан вижда бъдещето на Унгария на края на ЕС и й отрежда ролята на някакъв вид свързващ мост между Изтока и Запада. Той иска страната да продължи да се ползва с предимствата на членството в Евросъюза, и едновременно да се сближава с Русия. Но засега е напълно неизвестно ще успее ли той да построи такава квадратура на кръга
