ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тъжно, но фактите са си факти – българската олигархия и задкулисие за пореден път си назначиха правителство. Вече не помня кой беше казал, че в „другите държави има мафия, а в България – мафията си има държава“. Вярно е. Нещо повече – ние май имаме уникалното ноу-хау да „надграждаме“ в тази посока, като допускаме мафия, олигархия и задкулисие да направят такава амалгама, от която като че ли излизане няма.
Да се докара БСП, ДПС и „Атака” на власт и да се позволи на олигархията и задкулисието отново да направят взятки, е наша запазена марка, но и демонстрация, че нещата в отечеството са напълно изтървани. Това е еднозначният извод, когато се анализират фактите около новия премиер и министрите в правителството.
Тази невъзможна дори в ума коалиция, която вече управлява България ще има ужасни последици за държавата и нацията. В парламента отново са старите политически леки жени. А те принципни, народополезни пози не са свикнали да заемат. Не знаят как се прави. Предпочитат да си правят хубавото в парижките хотели редом до саудитските милиардери, с младо гадже (но не по Жоро Минчев от 90-те). Защото вместо бира на дребното човече от „Атака” например му се „глади косъма“ от скъпо шампанско, хайвер и ежедневно „почистване на апартамента“ в хотел „Ле Морис” за 700 евро.
Лидери пък на БСП бяха готови да забраняват „Атака” (”Атака” се заканваше със същото на ДПС), а в крайна сметка се оказа, че всички се затъркаляха в отвратителна политическа похот. Мъдрият Кисинджър определено е прав, че властта е най–големият политически афродизиак. Плюс шампанското и черния хайвер, разбира се. Това Сидеров много добре го знае. Докъде може да се очаква да стигне този фронтално демонстриран цинизъм под формата на пълна подмяна на вота на част от избирателите?
До едно единствено нещо – да накара българската олигархия и задкулисие да полудеят от радост, предвкусвайки продължаване на грабежа. Съдете сами от биографията на премиера Пламен Орешарски. През 1993 г. е назначен за директор на „Държавно съкровище и дълг” в Министерство на финансите. Т. е. позицията си в българския елит той дължи на правителството на Любен Беров, което беше наречено „правителство на мафията“.
След това продължава да служи на комунистическото управление на Жан Виденов. През 1997 г. ловко се преориентира към СДС. Това обаче е само началото. През този период Орешарски като зам.-министър на финансите работи в тясна връзка със зетя на тогавашния председател на парламента Йордан Соколов – Христо Михайловски. Двамата са в борда на Насърчителна банка. В „Нова България“ АД пък е съдружник с Максим Димов – известен като „ковчежникът“ на царя. Преди това пък на ДПС. Той от своя страна е изключително близък с бившия шеф на столичното управление на МВР Чавдар Чернев от кръга „Монтерей“. Двамата са съдружници във фирмите “Агромак”, “Рубин турс”, “Бета Виктория” и “Българско дружество за управление”. Днес Максим Димов е представител на руски капитали в едно доста влиятелно дружество в сферата на енергетиката - „Енергони“.
Сред съдружниците на Пламен Орешарски във фирмата „Тръстинвест“ е и лицето Георги Агафонов. Той е бивш агент на ДС, с псевдоним „Здравков”, работил за Трето управление на ДС, съдружник на Илия Павлов. А сега черешката на тортата: Пламен Орешарски е сред най-близките креатури и на Васил Божков - Черепа. Връзките им излязоха наяве през 2003 г., когато Орешарски като кандидат за кмет на София от СДС направи нерегламентирана среща в офиса на „Нове холдинг“. Която среща сложи край на „синята” кариера на днешния червен премиер...
Всъщност министър-председателят ни е непредсказуем в своята предсказуемост – никога не знаеш с колко ще „натовари каруцата“ на такива като Божков и компания. Много по-вероятно е първата цел на това правителство е именно съхраняването на тази продажна, проолигархична, зависима от задкулисието и с противоположни интереси конфигурация, отколкото да се тръгне към решение на фундаментални въпроси, които биха поставили на изпитание тази нова тройна коалиция. Второто изисква концентрирана политическа воля, десни, а не грешни решения и общност на интересите на съюзниците.
