Оставка на Борисов и после кой? Орешарски, червените, Доган, Рада Дълбоката, "Америка за България", "Протестна мрежа"? А бежанските орди чукат на вратата...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Оставка на Борисов, реват в хор комунисти-реваншисти и психодесни.
И? Какво правим, като падне Борисов? Връща се БСП в дует с ДПС? Монтират на премиерския стол марионетка тип Орешарски, която завлича страната към поредното дъно? Икономиката е в колапс, замразяват еврофондовете, разтъфтява контрабандата и народът излиза на улицата, като при всяко управление на левицата?
Или пък мандата се поема от Радан Кънев, известен повече като Рада Дълбоката? Слагат за премиер Иво Прокопиев, вицепремиер - Иван Кръстев, суспендират Конституцията, а вместо върховен закон ползват устава на фондация „Америка за България“? Доносниците от „Протестна мрежа“ се самонастаняват в кабинетите на бившата Държавна сигурност и хукват по дирите на „крепителите на статуквото и модела КОЙ“?
Не, мерси!
Оставка на Борисов означава институционална и морална криза. Означава скорострелен управленски разпад, реанимация на всевъзможни и привидно разнопосочни олигархични кръгове, непоправимо разслоение сред обществото.
Бежанските орди това и чакат. Отваряме широко вратата на кошарата и им се примолваме: Ела, вълчо, изяж ме!
Крив, прав, изтъкан от противоречия, чепат, своенравен, понякога подвластен на пагубни въздействия отвън (безобразната издънка с Кристалина Георгиева), в момента Борисов е единственият гарант за стабилност. Безалтернативен, бих казал, колкото и това да звучи застрашително за прословутата ни и все неслучваща се либерална демокрация.
Безалтернативен, защото е авторитет, защото е доказал, че съумява да разваля пасиансите на мафията, процъфтяваща при леви и десни режими. И защото светът го припозна като лидер от европейски мащаб, на когото разчита да налее разум сред размирния регион.
Борисов работи и често греши. Който не работи, той не греши.
Сеирджиите наоколо лентяйстват и се мъчат да капитализират от провалите му. Тук няма идеология и принципи, а драпане за кокала.
Народът няма да се върже на поредната евтина примамка. България потегли във вярната посока след дълго висене на перона на забвението и нищетата. Провалени и отречени от историята политици няма да успеят да я прекатурят от коловоза.
