Отец Ангел: Длъжни сме постоянно да развиваме вярата си, тя не е някакъв статус
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вярата не е някакъв статус даден върху човека, длъжни сме постоянно да развиваме вярата си – да става все по-силна и по-силна. Ето това е мястото на Църквата – да изгражда истинската вяра в душата на всеки в нея. Това каза отец Ангел, предстоятел на храм "Света София" и протосингел на Софийска епархия.
С него говорим за вятата, за православието и за това може ли църквата да помогне в борбата с религиозни общности, които не са част от приетите от православието. Религиозната общност "Свидетели на Йехова" засилва дейността си у нас. На няколко места в столицата през последната седмица са засечени младежи, които раздават рекламни брошури, сигнализираха наши читатели. Отец Ангел каза, че "Свидетели на Йехова" готви експанзия в България.
"Какво значи експанзия – нахлуването на все повече и повече вярващи на "Свидетели на Йехова" в България – така бих си го обяснил. Мисля, че те и в момента не са чак толкова малко, т.е. те имат своята дейност, имат своите вярващи тук", каза отецът.
За тълкуването на експанзията като насочване на дейност към все повече българи, той каза, че живеенето в един такъв религиозен плурализъм допуска и тези неща.
"Задачата на всяка една църква е да покаже своята истинност, да изгради своите вярващи. В това отношение и Православната църква точно това и трябва да прави. Тук не става въпрос за някаква уплаха или за притеснение, а точно обратното - за засилване на чисто апологетична дейност на църквата, разкриване на истинността, на правата вяра и привличането на вярващите в храма", обясни свещеникът. Той каза, че е доста трудно църквата да противодейства на религиозни общности като тази, но в никакъв случай не е невъзможно.
"Човек, когато влиза в православния храма, като че ли прекрачва времето, т.е. той се натъква на нещо, което е напълно различно от всекидневието. Това до известна степен е нещо прекрасно, но в същото време, докато не преодолее съответния вярващ тези свои притеснения – за него е трудно. Така че църквата винаги е правила онова, което е нужно – да изгради своите вярващи. Как? Това вече носи индивидуалното усещане на дадения свещеник, защото тогава, когато имаш младите хора в храма на Светата Божествен Литургия, тогава можеш да бъдеш спокоен, че си сторил онова, което е необходимо за църквата", каза той. Свещеникът не иска църквата да се разбира само в идеята на организация, чиято единствена функция е да се грижи за немощните, за отхвърлените от обществото.
"Да, безспорно това е също нейна дейност, но основната дейност на църквата е да изведе своите вярващи в това царство, което ни е обещано от Господа. Църквата трябва да проповядва Евангелието и основното в дейността на един свещеник е точно това – проповедта на Евангелието. Тогава, когато тази проповед по някакъв начин е занемарена, тогава има и тези резултати – навлизането на други вярвания в една традиционна държава, каквато е нашата като православна", сподели свещеникът.
Отец Ангел каза, че лошотиите от атеистично комунистическо правителство са били така заложени, че църквата все още изпитва трудностите от онова време. В църквата нарочно са се вкарвали хора, които са били не до там. Свещеникът сподели, че при демокрацията, когато църквата получила своята свобода, тя като че ли не била подготвена - все още в нея имало кадри, свързани със старата власт, другите са нямали дръзновение да проповядват или не са били подготвени. "И в тоя период и доста от правителствата утвърдиха идването на много секти в България. В момента аз не знам колко вероизповедания са регистрирани, но те сигурно са над 100 – 120, което за една малка България е много", подчерта отец Ангел.
Всеки носи своята индивидуална вина, живеейки в църквата – както свещеникът, така и вярващият, защото – всички ние сме част тая църква, каза отец Ангел. На тези християни, които се спират при хора от "Свидетели на Йехова" – тези, които си задават въпроси, православният свещеник каза: "Да продължават да си задават въпроси. Човек постоянно търси истината. Тоя път е доста труден и в повечето случаи е чисто мистичен, т.е. усетът за истината носи някаква митологична утвърденост за това", каза той.
Отец Ангел посочи житието на американски светец, който търсейки истината навсякъде, но влизайки в православната църква казва: Да, ето това е! "Не мога да кажа как трябва да придобиеш тоя усет. Бог е този, който те привежда, той те води по тоя път и в същото време, ти си длъжен да отвориш твоето сърце. Сърцето към истинността на тази вярва, сърцето към добротата, човеколюбието и най–важното – да обичаш Бог, да си Христолюбивият. Не мога да дам съвет с една дума, но не преставайте да задавате въпроси в себе си до тогава, докато не откриете истинността. Вярвам, че когато се запознаеш с глъбинността на православието, когато усетиш Богословието на тази вярва, запознаеш се с творенията на светите отци на тази вярва, то ти никога не можеш да си тръгнеш от нея", убеден е той.
На въпроса дали ни е слабата вярата в момента и може ли това да ни позволи да се загледаме във вярвания, които не са признати, отец Ангел отговори, че не знае дали е имало време в историята на човечеството, когато вярата е била достатъчна. Той припомни и Апостолите на Христос, които видели чудесата, но когато Той е хванат и разпънат на кръст те се отдръпнали, дори този, който видя най-дивните чудеса на Господ се отрече три пъти от Него. Така че въпросът: Дали ни е достатъчна вярата? Не ни е достатъчна, винаги ни е слаба вярата. Христос ясно го казва: да имахте вяра колкото синапово зърно, то наистина планини щяхме да преместим. Явно я нямаме тая вяра. Но вярата не е някакъв статус даден върху човека, длъжни сме постоянно да развиваме вярата си – да става все по-силна и по-силна. Ето това е мястото на църквата – да изгражда истинската вяра в душата на всеки един от тези, които живеят в събранието на църквата. Това става чрез молитвата, чрез разкриването на истините на тази вяра, чрез показване живота на множеството васали в святост – хора, принадлежащи на тази църква и разбира се в тайнството на Светата Евхаристия (б.ред. благодарност, причастие). Това са нещата, с които трябва да живеем, за да развиваме вярата си. Вярата ни не е достатъчна, даже си мисля, че в Християнството няма достатъчност, каза той.
