Открито писмо на Недялко Йорданов до Славка Бозукова и в. "Стандарт": Защо цензурирахте думите ми за Орешарски?
Последвайте ни в Google News Showcase
Поетът Недялко Йорданов публикува в социалната мрежа "Фейсбук" отворено писмо до "Стандарт" и главния редактор на вестника Славка Бозукова по повод дадено от него интервю.
ПИК го публикува без съкращения:
Госпожо главен редактор,
Бях поканен от вестник „Стандарт“ да дам едно голямо коледно интервю с въпроси на различни теми – както лични, така и свързани с политическата обстановка в страната.
Отдавна не бях давал интервю на вестник и воден от стари сантиментални спомени за „Стандарт“ - предоставих своите отговори на зададените ми въпроси чрез електронната си поща.
Един ден преди излизането на интервюто влязох във връзка с интервюиращия Димитър Генчев, впрочем един много интелигентен и мил човек, и го помолих да провери дали случайно няма някакви промени и съкращения в моето интервю. Той два пъти прави проверка, последния път – от подготвената вече за печат страница - и ми каза дословно следното:
„ Как може да си представите, че вестникът може да си позволи да коригира един Недялко Йорданов. Нито една запетайка не е пипната във вашето интервю.“
На следващата сутрин – събота 28 декември моето интервю беше заело цялото фолио – две пълни страници от вестника заедно с много снимки и три стихотворения.
Ето какво се оказа. Нека читателите на това открито писмо сами си направят извода:
ОРИГИНАЛЪТ НА ИНТЕРВЮТО:
Може би ще ме попитате за отношението ми към Пламен Орешарски. По времето на Иван Костов, може би някои си спомнят, че аз направих няколко гневни рецитала в зала 1 на НДК и че Прокуратурата беше призована да се занимае с мен. Един ден, моят приятел Хайгашод Агасян, както си върви по улица „Шишман” е нападнат в гръб от един непознат за него човек, който стиска врата му и му крещи: „Кажи на твоя приятел Недялко Йорданов, че лошо му се пише, ако не престане да пее срещу Иван Костов. Аз съм Пламен Орешарски, предай му, че го предупреждавам”. Това става в навечерието на 2000 година.
Искам да бъда обективен. Да не се поддавам на лични пристрастия. Пламен Орешарски за момента е единствения вариант за страната. Той показа завидно самообладание, има и реномето на опитен финансист. До тук мисля, че предприема конкретни стъпки в правилна посока. И аз го подкрепям.
ПУБЛИКАЦИЯТА НА „СТАНДАРТ“:
По времето на Иван Костов аз направих няколко гневни рецитала в зала 1 на НДК. Тогава прокуратурата беше призована да се занимае с мен. Сега искам да бъда обективен. Пламен Орешарски за момента е единствения вариант за страната. Той показа завидно самообладание, има и реномето на опитен финансист. До тук предприема конкретни стъпки в правилна посока. Подкрепям го.
Дължите ми отговор: Кой е извършил тази тенденциозна намеса в моя отговор? Не е възможно да го е направил на своя глава без Ваше знание и съгласие.
Във всички други отговори в интервюто „не е пипната нито една запетайка“.
Има, обаче, още една брутална намеса , без мое съгласие, което ме излага пред читателите като поет.
Ето как публикува вестник „Стандарт“ моето стихотворение „Хайде да се влюбим“:
ХАЙДЕ ДА СЕ ВЛЮБИМ
Хайде да се влюбим
Като в детска жмичка...
Крием се... Играем
своята игричка.
Толкова гореща...
Толкова студена...
Неосъществима.
Неосъществена...
Хайде да се влюбим
смешно и случайно,
много забранено,
рисково и тайно.
Чуждата квартира...
Всеки те оглежда...
Някаква илюзия...
Никаква надежда...
Хайде да се влюбим
тихо, идеално,
светско, интернетско,
визовиртуално...
Вечер пред екрана
в стаята да зъзнем
да си пишем глупости
и да си омръзнем.
Хайде да се влюбим...
Грубо, неприлично.
Само сексуално.
Никак платонично.
Аз във теб... Ти в мене...
Плътно и изцяло.
Не душа в душата -
само тяло в тяло.
Хайде да се влюбим
Просто... Като всички...
И да ми наготвиш
зелеви сармички.
Чаша бяло вино...
Ммм.... какви са вкусни!
И да те целувам
с влажни, блажни устни.
Хайде се влюбим...
И тук свършва публикацията. Така погледнато се оказва, че авторът призовава към елементарна, сексуално-еснафска любов – нещо, което съществува, разбира се, но адресът на стихотворението е съвършено друг. И той е изразен в безпощадно премахнатите следващи три куплета:
Хайде се влюбим...
Страстно... Безпределно.
Може и взаимно...
Може поотделно...
Сляпо.. Съдбоносно...
Истински....Страхотно...
И невероятно...
Дълго... Доживотно...
Хайде да се влюбим.
Погледи да вперим
към върха... Нагоре...
И да се катерим...
Мили.. Остарели...
И да го посочим...
И като го стигнем -
заедно да скочим.
Трябва да се влюбим...
Бог така ни каза.
За да оцелеем
в днешната омраза.
Иначе в живота
всичко ще изгубим.
Трябва да се влюбим...
Трябва да се влюбим.
Аз публикувам вече почти 60 години и при тоталитаризма и при демокрацията. Случвало се е често някои мои стихотворения да са били отхвърляни, но не съм имал случай в цялата си дълга поетическа
практика някой да си е позволявал да редактира текста ми... И то без мое знание и съгласие, което е абсолютно подсъдно.
Настоявам за Вашия отговор. Вие изберете под каква форма и къде ще го прочета.
