ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
При пътуванията си до Луната астронавтите от екипажите на Apollo 15 и 17 забелязват необяснимо сияние на хоризонта на лунната повърхност преди изгрева на Слънцето, пише The Verge, пише "Фокус". Гледката ги довежда до предположението, че на километри над тях има облак от прах, но не са намерени доказателства, които да докажат тази хипотеза.
Сега учени от Университета на Колорадо доказват, че на повърхността на Луната наистина съществува голям, несиметричен облак от прах. Мистерията обаче не е напълно разгадана. Местоположението и състава на новооткрития облак показват, че той не обяснява напълно странното сияние, наблюдавано от астронавтите на американската Национална космическа агенция (NASA) преди 40 години. Все пак откритието е индикатор, че е възможно и други небесни тела без атмосфера да са заобиколени от облаци от прах. Това означава, че около скалистите планети без плътна атмосфера може да се носят различни материали, а това е важно да се има предвид, ако искаме да посетим Марс, който има атмосферно налягане, равно на едва една стотна от това на Земята.
Когато за пръв път виждат лунното сияние, астронавтите предполагат, че то е свързано с явлението наречено светлинно отражение, при което светлината удря малки частици прах и се отразява в различни посоки. За да предизвика сиянието, облакът от прах трябва да е с висока плътност и да се състои от частици с радиус само една десета от микрона. Наред с това облакът трябва да се намира на между 16 и 96 километра над лунната повърхност.
Използвайки данни от сондата LADEE на NASA, Михали Хораний и екипът му откриват облак на височина по-малка от 1500 метра, съставен от широки около половин микрон частици – характеристики, които изключват това да е облакът, предизвикал мистериозното сияние. Откритият от Хораний и колегите му облак най-вероятно се е образувал под въздействието на междупланетни частици, които се удрят в Луната и вдигат материал от повърхността й. Изследователите дори са установили, че плътността на облака нараства при преминаването на метеорити край спътника.
