За двореца се знае отдавна благодарение на известния надпис на Омуртаг върху колоната в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново. Той е разчетен от известния наш учен Веселин Бешевлиев, но съдържащите се описания на местоположението му не са достатъчно ясни - указват само, че се намира близо до Дунава. "След толкова много спорове и хипотези можем да сложим точка - дворецът на хан Омуртаг се намира в Дръстър!", щастлив е откривателят му директорът на музея в Силистра проф. д.и.н. Георги Атанасов. За това свидетелства надпис върху колона, напълно идентична с тази от "Св. Четиридесет мъченици" в Търново. На нея се чете: "Ювиги хан Омуртаг", написано с гръцки букви. Самият дворец изобилства с още многобройни други надписи и колони, подкрепящи тезата на проф. Атанасов. Архитектурата му повтаря ханския дворец в Плиска. А цялостният план на селището прилича този на първата ни столицата, само че е още по-добре укрепено. За това свидетелстват останките от 14-метрови стени, подсилени с на гъсто разположени издадени кули, от които нападатели са подлагани на кръстосан обстрел. В рамките на обекта е открито и капище (eзически храм) - второто по-големина след онова в Плиска. Дворецът на хан Омуртаг е бил ханска и царска резиденция чак края на Х век. Същевременно е използван като отбранителна крепост срещу нашествията на маджарите. По време на разкопките проф. Атанасов е открил и патриаршеския дворец. За това свидетелстват уникалните миниатюрни икони, изработени от сребро. Релефът им е в стила на т.нар. неомакедонска школа. В средата на иконите са изобразени архангели, държащи символите на царската власт. Това потвърждават писмените извори от епохата, според които през Х век българските патриарси са ръководели църквата именно от Дръстър. Последният от тях - Дамян, е пленен през 971 г. заедно с българския цар Борис II, когато византийският император Йоан Цимисхий превзел града. Дворецът на хан Омуртаг е запазил военните си функции и след падането на България под византийска власт. Разрушен е през ХI век, най-вероятно от нахлуващите по това време в българските земи печенези и узи, след което е изоставен и постепенно е потънал в забрава. С пълна сила върви консервацията и частичната реставрация на древния град Акра близо до Черноморец, станал известен като "българския Помпей". Благодарение на задържалото се хубаво време вече са възстановени пристанищната кула и част от античния кей. Това съобщи директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Селището бе открито това лято след мощна буря. Археолозите установиха, че част от Акра е потънал в залива вследствие на повдигане на равнището на Черно море през хилядолетията. Обектът е включен в програмата "Виа Понтика" за развитието на културно историческия туризъм по нашето Черноморско крайбрежие и се спонсорира от Министерството на финансите.
