ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Откъс от “История славянобългарска” ще се изучава в часовете по литература в първия гимназиален етап, а в часовете по история и цивилизации и в прогимназиалния, и в гимназиалния етап. Това заяви експертът от Министерство на образованието Радостина Николова.
По литература ще се изучава също и “Вятър ечи, Балкан стене”, “Къде си вярна, ти любов народна” на Добри Чинтулов, както и “Хубава си, моя горо”, заедно със “Стани, стани, юнак балкански” също на Добри Чинтулов. Тези възрожденски текстове ще се изучават и по музика.
Фолклорните песни ще се изучават в часовете по история. “Хайдути” на Христо Ботев ще се изучава по литература в пети клас, а “Родна реч” на Иван Вазов в началния етап на обучението.
Министърът на образованието Меглена Кунева обеща да има продължение на обсъждането на програмата за часовете по Български език и литература и по История. Обществено обсъждане е имало вече във Враца и Сливен и предстои да има във Велико Търново и Пловдив, както и още поне още едно в София.
Според Кунева светът става все по сложен и се изисква българските ученици да стават по-конкурентноспособни. Според министъра на образованието добрият опит от успешните гимназии трябва да се прилага на повече места.
Кунева заяви, че учебната програма е балансирана като в часовете по история се дава превес на българската история от 46% до 50%, а българските творби в часовете по литература стават 90% (от всички 120 автори, които се изучават до XII клас).
Освен това се дава свобода на преподавателите по своя преценка да разпределят часовете като сами ще определят и кога и колко да се правят обобщения и преговори. Кунева посочи, че фокусът ще бъде върху учителите и тяхната мотивация.
Тя посочи също, че промените, които се правят в учебното съдържание вече ще се правят в пакет, а не за отделни класове. Освен това в новата програма е акцентирано и върху създадените връзки между отделните учебни предмети.
Миглена Иванова -експерт в МОН, обясни, че ще има конкретни часове, които са за комуникативни умения.
Друг експерт в МОН - Радостина Николова заяви, че в часовете по история ще се спазва хронологичният принцип на преподаване в класовете. Като акцентът ще бъде върху българската история и връзката и със световната история.
Тя посочи, че ще има достатъчно голям обем от знания, за да имат децата отношение към националната ни история. Новото в плановете е, че новите знания ще бъдат 60%, а 40% са за упражнение и практически дейности, а понятията са съобразени с възрастовите особености на учениците в различните класове.
Освен това ще има и ролеви игри, изнесени часове в музей, екскурзии, както и представяне на проекти на ученици и техни презентации.
Николова посочи, че в пети клас децата ще изучават праистория и античност, в шести клас - средновековна история като съотношението между българска и световна история ще бъде 50:50. В седми клас децата ще учат основно българска история от Възраждането до Съвремеността.
В осми клас история от XVI - XIX век, а съотношението ще бъде 25% българска история към 75% световна история, а в девети клас ще се изучава основно световна история като тук също 25% ще е българската история, докато в дванадесети клас ще се изучава само българска история.
Относно чувствителните теми, Николова посочи, че в българската история ще се говори за ролята на манастирите за запазването на християнството и културата по земите ни, ще се обсъжда и ролята на толерантността за съжителството на битово ниво. Ще се представя животът и битът на българите по време на османското владичество. Освен това бе посочено, че не отпада изучаването на средновековието като то също е разпределено поравно между българската и световната история.
