ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Като цяло пазарът на недвижими имоти за бизнеса е положително настроен. Това означава, че ако допреди няколко години бяхме „черната овца” в Европа и никой чуждестранен инвеститор не би погледнал към нас, то в момента се разглеждат инвестиционни възможности, има и сделки. Така че пазарът започва да узрява.
Каква е базата за сравнение? Преди десетина години нямаше достатъчно качествен продукт- визирам бизнес имотите. Нямаше достатъчно добри офис сгради, както и достатъчно добри наематели. Първите офис центрове в България отвориха врати през 2006 г., което е точно преди 10 г. и оттогава инвеститорите започнаха да се учат как тук се правят търговски центрове. Впоследствие кризата малко отрезви очакванията, т.е. те застанаха на по-реалистични позиции какво могат да постигнат като възвръщаемост и съответно - как да подобрят продукта си.
В момента, ако влезете в офис сграда, строена през последните 1-2 г. ще се учудите каква огромна разлика има между нея и такива, строени преди 10 г. Новите отговарят в много по-голяма степен на изискванията на големите международни компании, които са основните ползватели. А когато чужд инвеститор купува имоти, които носят доходност, него го интересува доколко е сигурен този приход, който ще получава и е пряко свързан с това- какви наематели може да привлече. Интересът на инвеститорите към офис сгради в този период е главно в София. Основните наематели в тях са BPO компании, т.е. такива, които аутсорсват дейности в страната. Те са предимно международни в сферата на IT бизнеса, на фармацевтичния бранш и от финансовия сектор. Специално IT компаниите работят доста добре у нас и това се знае, независимо от трудностите напоследък да си намерят квалифициран персонал. Има глад за кадри там,това е най-ликвидният пазар на труд и последните години разширяват дейността си. Същото се отнася и до фармацевтичните компании. Винаги при тях стои въпросът дали да се установят тук или някъде другаде. Причината да останат у нас е,че сме част от ЕС, валутен риск до голяма степен няма, кадри все още успяват да намират. Те са основно в София, макар че започват да гледат и към други български градове, тъй като цената на труда там е доста по-ниска.
На територията на София при строените преди повече от 10 г. офис сгради се забелязва, че започват да остаряват , трудно се поддържат и е необходимо да се прецени дали да не се смени предназначението им. Някога , може би, са отговаряли на нуждите на пазара, но сега шансът им е да се преориентират и да потърсят алтернатива.
Нашата компания се занимава и с това - да се види какво може да стане с един имот, който не се използва поради една или друга причина. Гледайки качеството на новите офис и търговски сгради може да се каже, че кризата им се е отразила добре - те отговарят на нуждите на пазара, строи се по-добре. Наистина преди повече от 10 г. каквото и да се построеше се реализираше, защото търсенето надвишаваше предлагането. Сега е различно, необходим е по-качествен продукт, за да се привлекат наематели с възможности.
Въпросът с МОЛ-овете е много дълга тема. Има, разбира се, значение как един МОЛ е проектиран, строен, доколко активен е мениджмънта му, местоположението. Факт е, че потребителите имат много голям избор в момента, особено в София. Но е и забележима тенденцията, че все повече хора пазаруват онлайн. Тази търговия се отразява много на търговските центрове, но пък и вече онлайн търговията, ако се пакетира с традиционните места за пазаруване, също е вариант, който заслужава специално внимание. Всичко зависи от нагласите на потребителите и от тяхната покупателна способност. Трудно е да се прогнозира дали сектора на недвижимите имоти ще се върне на нивото отпреди кризата. Предприемачите тълкуват пазара по различен начин, но повечето от тях ще кажат , че „кристалната топка” не е достатъчно ясна, за да отговорят на този въпрос.
* Георги Димитров е директор „Консултантски услуги и оценки” в компания за бизнес имоти, лектор на провеждащия се вчера и днес форум „Шумът на парите 2016” в София. Коментарът е за БГНЕС.
