ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Одеяла, палатки и лагерни огньове. Въпреки обещанията от западните правителства и върховния комисариат по бежанските въпроси на ООН голата истина за 4-те милиона сирийски бежанци, живеещи в импровизирани лагери за настаняване е, че те са изправени пред изключително мрачна зима и разполагат само с неубедителна защита срещу студа. Още по-тревожна истина за усилията за оказване на помощ бе разкрита от Би Би Си наскоро: голяма част от парите, които западните правителства са дарили, са пропилени, и на фона на всички събития от кризата тези средства не са стигнали до най-нуждаещите се. Световната програма по прехраната, УНИЦЕФ и комисариатът на Оон по бежанските въпроси трябва да се справят с огромни предизвикателства в действията си, свързани със задаващата се хуманитарна катастрофа. Те имат недостатъчно малко време да го направят.
Мащабът на логистична задача очевидно е огромен, и финансирането на програмите на ООН - дори когато се прилага ефективно – е неадекватно на задачата. Над 4 млн. бежанци напуснаха Сирия, след като сраженията започнаха да разрушават родината им и, въпреки впечатлението, че голяма част от тях в момента са в Кале или Кент, близо 95% от тях са в съседни на Сирия държави – Турция (1,9 млн.), Ливан (1,2 млн.), Йордания (650 000), Ирак (249 463, в допълнение към близо трите милиона вътрешно разселени лица) и Египет (132 375). Правителствата на всичките тези страни – за нито една от които може да се каже, че е богата – от месеци призовават развитите икономики да им помогнат с осигуряването на храна и подслон за тази безпрецедентна човешка вълна,която че е пристигнала при тях. Около 10 на сто от населението на Йордания в момента е от сирийски бежанци, което за мащабите на Великобритания би означавало равностойността на 6 милиона.
Западът не успя да отговори на техните призиви. тя е на сирийците, и техните домакини, които приемат щама. Има, разбира се, още хиляди разпръснати в цяла Европа -от Лесбос до Ламанша, много в рамките на територията на Европейския съюз. Малцина от тези души са били предложени подобно нещо приемливо настаняване за студени условия – сирийците и техните домакини изпитват лишенията. Естествено има други стотици хиляди разпръснати из Европа – от Лесбос до Тунела под Ламанша, много от тях на територията на ЕС. На малка част от тези хора е предложено нещо от рода на приемливо настаняване при зимни условия.
Хуманитарният призив на ООН заради сирийските бежанци е, според Амнести интернешънъл, финансиран едва на 40 %. Това означава, че най-уязвимите сирийски бежанци – тези в Ливан, получават около евро и половина на ден като помощи в храна. Така че когато първите зимни студове започват да хапят, дъждовете се засилят и земята се превърне в кал, а сняг и бури се развихрят, ние сме свидетели как международната общност, чрез своите основни агенции, не успява въобще да защити някои от най-уязвимите и отчаяни хора на планетата.
Има много за оплакване от отговора на британското правителство, но в едно отношение то е защитимо. Най-голяма е нуждата от помощ в лагерите около границите на Сирия, и ако ще приемаме повече бежанци - както сме морално задължени да направим - тогава трябва поне някои от тях да идват директно от тези лагери при безопасни и уредени условия. И все пак, не е направено достатъчно, а и времето бързо се променя ЕС, общност, която се гордее с едни от най-модерните и най-богатите общества на Земята, изглежда неспособен да организира приличен подслон за хора, които се молят за помощ.
Зимното време не се спуска изневиделица. От месеци гледахме неговото приближаване (или трябваше да го правим), и можехме да започнем с приготовленията. Постигането на политическо или военно решение в Сирия ще отнеме време, както и намирането на разумен начин за разпределяне на разселените лица в целия ЕС. Това, което не може да се отлага повече, без трагична загуба на човешки живот, е предоставянето на убежище на тези, които са в отчаяна нужда.
