Партията на доносниците с мнозинство в парламента. Бойко, Радан, Миков и сие мълчат. Държавна сигурност е пресечната точка на всички партии и олигарси
Последвайте ни в Google News Showcase
Близо 100 ченгета напъват за депутати, обяви Комисията по досиетата вчера.
Партията на бившите агенти на Държавна сигурност като нищо може да се превърне във водеща политическа сила в бъдещия парламент – най-солидно представената, с най-много депутатски мандати.
13 доносници в БСП, 12 – в Патриотичния фронт, 11 – в АБВ и ДПС, 9 в ББЦ, 5 в ГЕРБ, четирима в „Атака”. В списъка са и „Десните”, и Реформаторите, и Зелените, и…всъщност всички.
Очертава се мнозинство. Ченгетата са като ято, и така е от 25 години насам. България остана единствената държава от бившия социалистически лагер без Закон за лустрация на агентите на бившите комунистически тайни служби.
Информацията от Комисията по досиетата е официална, но въпреки това повечето от посочените кресливо отричат да са били ченгета и да са писали доноси срещу колеги, близки, приятели…
Отричат, защото мерзостта в български вариант е древна и неизтребима професия, която се отличава с особена наглост.
Имената от списъка продължават да проповядват от телевизионния екран, вестникарските страници или електронните сайтове, да раздават морал, да заклеймяват противници, правейки нескопосан опит да изперат собствената си гузна съвест. И най-вече – да се пишат демократи, изповядващи европейските ценности.
Решението на Комисията бе публикувана вчера по обед, но още не се е чуло някой от „модерните” лидери на „модерна” България, членка на Европейския съюз, да е коментирал.
Ще има ли ревизия на листи? Не е ли „европейско”, например, ГЕРБ или Реформаторите да оттеглят ченгетата? Какво мислят по въпроса Бойко Борисов и Радан Кънев? А какво биха си помислили за тяхното мълчание Ангела Меркел, Барозу или Юнкер?
Тази сутрин темата за ченгетата не присъстваше в дневния ред на националните телевизии и техните блокове. Явно не е удобна, не е „политически коректна”, не обслужва съглашателството на омертата. Та нали именно Държавна сигурност е пресечната точка между всички български партии, между олигарсите, между повечето медии…
Пуснеш телевизора, отвориш вестника, включиш Интернет, и отвсякъде те гледа, облъчва и поучава самодоволната мутра на някой бивш доносник – медиен коментатор. Я Коритаров, я Инджев, я Кеворкян, я Тошев, я Огнян Стефанов… Едва ли има смисъл да продължавам - архивите на Комисията са публично достъпни, но елитът (по същество ченгеджийски или потомствен на ченгета) се прави, че не съществуват.
Когато някой дръзне да попита за агентите, дежурният отговор е от типа „закъсняхме, това трябваше да се реши веднага след Десети, сега вече е късно”.
Но късно ли е да постъпиш правилно и морално? Късно ли е въздадеш справедливост, да поправиш грешките си? Ще се роди ли онзи политик или онази политическа сила, която ще прочисти гнойната язва от обществения организъм? Партия без ченгета оксиморон ли е?
Ченгетата са като ято, вече 25 години. Така е в България, държавата, в която у всеки дреме по един малък доносник.
