Политически негодници от Реаниматорския блок подсмърчат край оградата на парламента
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Реаниматорският блок постигна всякакви мислими и немислими зеещи висини в падението си. Днес е въпрос само на различна степен на перверзия, за да си представи човек какво още може да се роди във възпалените им глави, в които няма нищо друго освен блянове за завръщане в лоното на фабриката за луксозни съдби, т.е. в парламента.
Не е лесно на пазара, където сме ние от десетилетия. Тук трябва да се изкарваш хляба като се състезаваш по адвокатски умения със стотици като теб. Не е лесно да запазиш стандарт, който доскоро си изкарвал като си си махал крачолите, докато Ердоган плаща, но никой не е вечен. Дори и Ердоган. Тукашните му храненици добре да си направят сметката, макар че, както гледам, като едното нищо 140-150 хиляди гламави българи могат да ги вкарат под покривалото на Деформаторския блок в парламента. Там те ще изберат свободата, тоест служенето на Ердоган.
А какво да кажем за храненицата на няколко режима и още толкова банки. През май свърши договорчето с Париба и за госпожата с грешно име /тука има, тека нема Пръмова/ стана тежко. Много е лесно да си осигуряваш луксозен живот, докато предаваш националните интереси, а хаплювците тук не мислят по време на избори и винаги 140-150 хиляди гламави българи, които са готови да осигурят продължаването на мръсната „синя“ приказка, го правят. Дори когато с невъоръжено око е видно, че слугите на бекапейско-десарската оригархия се промъкват под име ново и вънканшост стара. Враг пред портата!
Сините избиратели винаги са демонстрирали силна неспособност да го идентифицират. В началото ни набутаха цели партизански отряди – партизанинът Кирил Василев, помагачът на терористите-партизани Анжел Вагенщайн, съветникът на Александър Лилов – Чавдар Кюранов и цяла плеяда подобни типове бяха сред основателите на СДС. Заразиха Съюза с криптоболшевизъм, от който не се оправи и до ден-днешен. Иначе що щяха през годините там Георги Аврамов, суворовецът Петко Симеонов, Желю „Марксиста“ Желев /сега седнал да се вайка, че пропуснал да забрани БКП навремето/, Румен Воденичаров и все подобни екземпляри. За квотата на ДС и РУМНО там да не говорим – беше цял легион.
После дойде втората вълна от подставени на службите човечета. Тя е като втората вълна при цунами. Докато първата вълна изиграва своеобразна смазваща, улесняваща роля за втората, то втората просто помита всичко. Та и тук така. Тукашната втора вълна от зависими хора сред Сините превърна дясното в катастрофа. Какво ако не мерзост е присъствието допреди година в парламента /цели пет мандата/ от името на Сините на неслучилия кандидат за кадрови офицер в Първо главно управление на Държавна сигурност Асен Агов. Когато преди година и половина открих документ за това в архива на ПГУ-ДС, бях като гръмнат – бях чувал за него това-онова, но никога не съм предполагал, че един от най-врякащите „антикомунисти“ може да разиграва такова театро с десетилетия, след като е кандидатствал, пак казвам, за кадрови офицер в тоталитарното външно разузнаване. Ако тук нещата в десницата бяха нормални, този щеше да бъде прогонен с шутове от нея. Тук нищо не е нормално и затова от ДСБ го калесаха за шести мандат.
Вече обаче имаме ясни знаци, че на част от българите /на десните избиратели/ им е дошъл втория акъл по отношение на завършените политически ментета. Сложиха им ситна цедка и ето, че българската политика е с една идея по-справедливо място. Да, днешният парламент е пълен с политически негодници, които плачат да бъдат изметени с дебела тояга, но поне едни от тези политически негодници подсмърчат покрай оградата на „фабриката за луксозни съдби“, докато окайват нерадостната си съдба и дългата, студена политическа зима, която ги очаква. Те не са свикнали да живеят скромно, човешки. Обичат да прибират шестцифрени суми като председатели на СДС 2004-2005 г., докато продаваха първите места в сините листи на откровени представители на ъндърграунда и олигархията. Един бивш шеф на кабинета на премиера Костов плати за парламентарните избори 2005 г. 200 бондака за първото място в Хасковския избирателен район. А колко плати чепеларското девойче с моминска фамилия Филева за второто място в Пловдивския избирателен район пак 2005 г., за да се хване за бившия президент Стоянов, водач на листата тогава и да изкара мандатчето до 2009 г. в парламента?
Кой ще плаща днес патладжанения мерцедес, дрешките от „Макс Мара“ и чантите „Фурла“ на синята Месалина, която позорно изритаха от Реставраторския блок, загдето се сдърли за водаческото място на листата им за евроизборите с новата любимка на десебарите, снахата на ЦК на БКП Кунева-Пръмова? Чудя се докога ще успеят интервюиращите журналисти от различни предавания да опазват гостуващите им гастрольори от Реаниматорския блок от правилните въпроси. Този еклектичен блок е създаден от отровно разноцветни, напълно несъвместими кръпки, затова и общият му изглед е такъв – като сбирщайн от нечия много несръчна компилация. Остаряха кукловодите от ДС и РУМНО, от „Монтерей“ и олигархичната компания, която трови живота ни десетилетия наред. На кукловодите на прехода просто им свършиха куклите и започнаха да играят с едни и същи кукли. Само им сменят табелките с имената. Съдете сами - през 1999 г. днешният член на ръководството на ДСБ Атанас Атанасов представи „Доклад относно условията, средата и проявите на корупция в някои висши ешелони на държавната власт“ като директор на НСС. Днес същият борец срещу мафията и ченгетата Атанасов е в коалиция с хора, които са били съдружници на фигури, визирани в същия доклад.
Там е казано дословно следното:„Разглеждайки дейността на М. Чорни на територията на България, трябва да се отбележи, че за него е без значение с коя политическа сила ще се обвърже...Основните бизнесмени, реализиращи интересите на посочената по-горе групировка на територията на България са Владимир Грашнов, Емил Кюлев и Любен Гоцев. Михаил Чорни осъществява връзката им със задгранични звена.“ Хайде сега да припомним кой беше съдружник години наред с двама от посочените в доклада на българското контраразузнаване от 1999 г. представители на „групировката“. Даниел Вълчев е този човек – през 1997 г. става съдружник на Любен Гоцев, а година по-късно – на Емил Кюлев. Днес Даниел Вълчев контролира Реставраторския блок чрез личните си протежета на възлови места и това не прави впечатление никому. Та с този човек днес е в коалиция същият ген. Атанас Атанасов, който през 1999-2000 г. е имал вероятно друго мнение за него и кръговете, които представлява. Кога Атанасов е бил искрен? През 1999 или сега. Моят отговор е, че като шеф на НСС. Затова тогава бях изцяло на негова страна. Днес ме е срам от тези хора.
