ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Правителството на САЩ наскоро излезе със серия документи, мнозина от които враждебни спрямо Китай, Русия и други страни. Някои американски военни и политически фигури също направиха неприятелски коментари по отношение на Пекин, пише китайското държавно издание за международна политика Global Times.
Подобно на тези, които разпространяват слухове за външни заплахи през цялото време, учените в американските тинк-танкове показаха нагледно способността си да измислят нови етикети – „остра власт“. Терминът се използва широко от западните медии и стана инструмент за клевета срещу Китай за неговият нормален културен обмен с чуждестранни държави.
Западните правителства и медии са добри в създаването на концепции и внушения. Западът спечели война без дори да изстреля един куршум, когато Съветският съюз се разпадна през 90-те. След края на Студената война, Западните научни кръгове, тинк-танкове и медии, възползвайки се от международната информационна хегемония, с която се сдобиха, стартираха офанзива срещу не-Западните страни. Те създадоха концепции като „твърда власт“, „мека власт“, „интелигентна власт“ и „остра власт“.
Да вземем меката власт. Създанието на концепцията не само направи американският учен Джоузеф Ние акадимчески гигант, но и доведе до хиляди сродни изследвания в западните академични кръгове и медии. В Китай, концепцията за мека власт придоби голяма популярност. Интересът към нея от различни научни полета не стихва от 30 години насам. За разлика от това, руснаците се отнасят скептично към нея.
Въпреки факта, че Китай се развива всестранно през последните години, Западните учени продължават да тръбят, че не вярват в това, че Китай наистина може да достигне до „мека власт“ заради дълбоко вкоренения демократически монизъм. С други думи, те вярват, че меката сила се създава на базата на Западната демокрация... И докато Китай не възприеме този тип демокрация, тя никога не може да разработи меката власт.
В лицето на офанзивата за „острата власт“ на Запада срещу Китай, ние на всяка цена не трябва да се оставяме да ни водят за носа. Не трябва да реагираме бурно на враждебността на американските политици и клеветническите тенденции срещу Китай. Дискусията за това, дали „Поднебесната империя“ е надминала САЩ във всички отношения се води интензивно. Ако сляпо използваме Америка като пътеводна светлина, ще паднем в капана на конфронтацията.
Както заяви китайския президент Си Дзинпин: „Светът е толкова голям, а проблемите са толкова много. Международната общност очаква да чуе гласа на Китай и да види китайските планове. Китай не може да отсъства“. Има толкова широко място за реализация на китайските цели, както за неговото развитие и издигане.
Западът вече осъществи няколко кръга от „концептуалната си офанзива“ в очевидното намерение да разпространи новината за „китайската заплаха“. Ако не можем да различим намеренията им да създават нови внушения за Китай, няма да можем да използваме новите идеи в китайските академични кръгове и ще станем лесна жертва на капана на Западната логика.
